О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 22.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №126/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. А. И. против решение №86/09.06.2008г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №958/2007г. по описа на същия съд. В изложението си по член 280 ал.1 от ГПК,както и в допълнението си към същото,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В писмения си отговор, ответникът по касационната жалба М. Ж. М. счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
В изложението си по член 280 ал.1 от ГПК,касаторът твърди,че съдът не се е произнесъл по наведените от него доводи в подкрепа на оплакванията,изложени с писмена молба вх. №368/21.01.2008г. подадена до П. окръжен съд, във връзка с предявения насрещен иск,като същият се е произнесъл по нередовна искова молба,без изобщо да обсъжда изложените доводи в молбата от горепосочената дата. Наред с това,касаторът навежда оплаквания,че съдът е допуснал при постановяване на решението си грубо нарушение на процесуалния закон.
На второ място,касаторът излага аргументи,че при произнасянето си по предявения насрещен иск,въззивния съд изцяло е възприел позоваването от страна на първоинстанционния съд на възприетото с постановеното с решение по гр.д. №1038/1992г. по описа на ВКС,ІVГО,съгласно което самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационната граница представлява нарушаване на правото на собственост на съседа,което може и следва да бъде защитено с иск по член 109 от ЗС,без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост. Навеждат се аргументи,че това решение противоречи на решение №190/05.04.1993г. постановено по гр.д. №1699/1992г. по описа на ВС,ІV ГО,според което искът по член 109 от ЗС е приложим и по отношение на незаконно построени сгради,намиращи се в режим на търпимост по ЗТСУ,като той не се погасява по давност,а също така и на решение по гр.д. №2190/1998г. по описа на ВС,№VГО,според което не може да се уважи негаторен иск на собственика,когато допуснатото нарушение не създава пречки за правото му на собственост,като се твърди,че с тези постановеното с тези актове на ВКС е налице противоречива съдебна практика на ВКС.
Наличието на посочената от касатора хипотеза на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като основание за допускане на касационно обжалване,изисква произнасянето на съда по материалноправен и процесуалноправен въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,която да се отстрани по пътя на тълкуването,каквито доводи липсват в основното изложение на касатора по член 280 ал.1 от ГПК. Наведените от касатора аргументи в тази връзка,по своя характер представляват касационни оплаквания по член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
По отношение на изложеното в допълнението на изложението по член 280 ал.1 от ГПК,съгласно решаващите мотиви на въззивния съд във връзка по отношение на уважената част от претенция по предявения насрещен иск отнасящи се до изграждане на едноетажна постройка на самата регулационна линия между съседните парцели,собственост на страните,произнасянето на съда по този въпрос е от една страна е в пълно съответствие не само с цитираното решение на ВКС,но и в съответствие с постоянната практика на ВКС в тази връзка. От друга страна приложените и цитирани актове на ВКС във връзка с незаконнопостроени сгради,намиращи се в режим на търпимост,както и по отношение на предпоставките за основателност на иска по член 109 от ЗС,същите са неотносими към произнасянето на съда по посочените въпроси,постановено с решението на въззивния съд.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №86/09.06.2008г. на П. окръжен съд,ГК,ІІ състав,постановено по гр.д. №95882007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: