О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София, 04.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 190/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Д”ЕООД гр. Д. против решение №521,т.VІ/11.11.2008г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №516/2008г. по описа на същия съд.
В писменото си приложение към касационната жалба за обосноваване на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроси,които са от съществено значение за правилното приложение на закона и същите засягат не само правата на страните в конкретния казус,но и решаването на много аналогични хипотези,възникнали във връзка с конкуренция на права на граждани върху недвижим имоти, извън урбанизираните територии от общините, чрез предоставяне правото на ползване и правата на граждани,придобили собствеността върху недвижим имоти извън населените места ,въз основа на разпореждане с държавно имущество на търговско предприятие, еднолична собственост на държавата. В изложението си касаторът не цитира изрично основанието за допускане на касационно обжалване предвидено в разпоредбата на 280 ал.1 т.1,т.2 или т.3 от ГПК,но от съдържанието на същото,с което се твърди ,че произнасянето на съда по материалноправен въпрос е от значение за правилното приложение на закона,заявеното основание за допускане на касационно обжалване е предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Тази хипотеза е налице,когато има празнота или неяснота на прваната уредба,която да бъде отстранена по пътя на тълкуването,каквито конкретни аргументи не са изложени от касатора.
В изложението си касаторът поставя два въпроса,за които твърди,че съдът се е произнесъл неправилно:1. От какво следва да се изхожда,за да се определи обема на притежаваното вещно право от правен субект на собственост-от графичното изображение в различните устройствени планове,от отразената в актовете площ или от обсъждане на всички събрани доказателства в съвкупност и 2.фактическото предоставяне на терен на граждани създава ли права за тях и промяната на предназначението на имоти без правно основание създава ли права на общините.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че процесният имот с идентификатор 72624.436,149 никога не е бил част от недвижимия имот,отреден за х. ,държавна собственост,съгласно описанието на имота в АДС.
От отговора на посочените в изложението на касатора правни въпроси,свързани с относимите доказателства и доказателствените средства при установяване обема на правото на собственост,който има различно графично изражение на площта при различните устройствени планове и за правното значение на фактическото предоставяне на терен от общината за ползване на гражданите и породените от това за последните права и за правата на самата община при промяна на предназначението на терен без правно основание ,не зависи изхода на спора,поради което така поставените въпроси не могат да бъдат квалифицирани като съществени. В случая се поставя въпрос за начина на преценка на доказателствата от решаващия съд,което е свързано с начина на установяване на правно релевантни факти по конкретния спор и тяхната преценка при спазване правилата на логическото мислене,което не е от естество,налагащо установяване на нова съдебна практика за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото и касае по същество възражение за допуснати нарушения на процесуални правила от решаващия съд,представляващо касационно оплакване по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
По отношение на втория поставен от касатора въпрос в писменото му изложение,същият не може да се приеме за съществен в рамките на спора по заявен положителен установителен иск,след като не е обсъждан от съда при условие,че ищецът,настоящ касатор не е установил придобиването на собствеността върху процесния имот,т.е. наличието на активна материалноправна легитимация и без значение за изхода на спора е дали ответникът е придобил имота на валидно правно основание.
Предвид изложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК,поради което същото не следва да се допуска.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №521,т.VІ/11.11.2008г. на Д. окръжен съд,гражданско отделение,постановено по гр.д. №516/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: