О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110
София, 07.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 971/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Д. Н. против решение №ІV-24 от 18.02.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №760/2008г. по описа на съда,с която обезсилва решение №59/15.08.2008г. по гр.д. №104/2007г. по описа на П. районен съд в частта,с която е отхвърлен иск на Р. Д. Н. против О. с. „З”гр. Поморие,постановен при участието на Община гр. П. за признаване правото на възстановяване на следните земеделски земи,находящи се в землището на с. А.,община П. с площ 27 кв.м в местността”Я” и нива с площ 39,003дка в местността „А”,като прекратява производството по делото в тази му част и оставя в сила горепосоченото решение в останалата му част,с която е отхвърлен иска предявен от Р. Д. Н.,с правно основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ по отношение на описаните в решението земеделски имоти.
В мотивите си към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос:относно допустимостта на предявените искове по отношение на двата горепосочени земеделски имота,тъй като е налице всъщност направено изменение на иска по член 116 ал.2 от ГПК/отм/ и по материалноправен въпрос: относно кръга на допустимите писмени доказателства,предвидени в член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ за доказване правото на собственост върху земеделските земи,както и че съдът не е разгледал и обсъдил всички доказателства по делото,като е следвало да ги прецени в тяхната съвкупност,довело до нарушение нормата на член 188 от ГПК/отм/,което е направено в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
С решаващите си мотиви,възиивният съд,след като е констатирал,че ищцата Р. Д. Н.,в качеството й на наследник на Г. Д. С. 1953г.,претендира да й бъде признато на основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ правото на възстановяване на описаните в исковата молба имоти,е посочил,че за доказване на тази претенция се изисква да се установи по несъмнен начин,че към момента на извършване на колективизацията на земеделските земи наследодателят й е бил собственик на процесните имоти и това да се осъществи с налични и допустими писмени доказателства,съгласно разпоредбата на член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ. Съдът е преценил,че с представеното удостоверение №26/01.11.2007г. на К. с. А. във връзка с данни от емлячния регистър на селото за описаните имоти,не са сред заявените по исковата молба,с изключение на нива в местн.”Я” с площ от 27 дка,който не е заявен с исковата молба, а допълнително с молба и по него първоинстанционния съд се е произнесъл недопустимо. По отношение на представените като писмени доказателства,на които се позовава ищцата”скици за заграбена земя”,съдът е посочил,че от една страна не е установено ,че те се отнасят до наследодателя на ищцата Г,тъй като на същите е изписано името Г. Д. ,а от друга страна те изобразяват”заграбени територии”,които не са придобити в собственост по надлежния ред.
Във връзка с твърдението на касатора за произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос,свързан с обезсилване на част от първоинстанционното решение,тъй като съдът е бил сезиран с иск по отношение на посочените два земеделски имота,последният се позовава на решение №1095/27.07.2001г. по гр.д. №2486/2000г. по описа на ВКС,свързано с приложение разпоредбата на параграф 6 от ПЗР на ЗППДОП за висящи заварени производство,в частност приложението й по всички трудови дела,по които не са постановени влезли в сила съдебни актове,която практика е напълно неотносима към произнасянето на въззивния съд по въпроса,отнасящ се до невъзможността под предтекст за изменение на иска по член 116 ал.1 от ГПК/отм/ за се предявяват нови искове по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,както всъщност е налице с претендираните два земеделски имота,заявени с молба от 05.03.2008г., депозирана от ищцата Р в хода на първоинстанционното производство.
По отношение произнасянето на съда в противоречие с нормата на член 188 от ГПК/отм/,тъй като последният по твърденията на касатора не е разгледал всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и съвкупност,не се е съобразил с констатациите на изслушаните съдебно-технически експертизи,тези твърдения не само не кореспондират на установеното и постановено с решаващите мотиви от възззивния съд,но и формирането на изводите на съда е в съответствие с константната практика на ВКС,включително и с Тълкувателно решение №2/25.06.1996г. по гр.д. №2/1996г. на ОСГК на ВКС,от което съдът е изхождал при преценката си за същността на заявената претенция по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,с която е бил сезиран. Ето защо,не са налице основанията,сочени от касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ІV-24 от 18.02.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №760/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: