Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
София, 11.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 22.01.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря НАТАША ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №582/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1,б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от ТПК”К” гр. П.,Габровска област против решение №239/01.11.2007г. на Габровски окръжен съд,постановено по гр.д. №165/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответника по касационната жалба „П„ О. гр. П., в писмената си защита,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е оставил в сила решение №24/22.03.2007г. по гр.д. №240/2006г. по описа на Тревненски районен съд,като е отхвърлен предявения иск от ТПК”К” гр. П. против „П”О. гр. П., с правно основание член 98ал.1 от ГПК/отм/ за признаване за установено,че ищецът притежава право на собственост върху едноетажна масивна сграда/компресорно помещение/,застроено на 48 кв.м в УПИ *производствени дейности в кв.18 по плана на гр. П.,както и иска с правно основание член 431 ал.2 от ГПК за обезсилване на нот.акт №12,т.І,н.д. №50/2000г. по описа на РС Трявна досежно компресорното помещение с площ 48 кв.м,застроена в имот пл. №208 в кв.18 по плана на същия град,като неоснователни и недоказани.
Съдът е констатирал,че по делото безспорно е установено,че сградата-комперсорно помещение,предмет на иска ,попада в УПИ * от кв.18 по плана на гр. П.,който е собственост на ищцовата кооперация. При анализа на доказателствата по делото,свързани с установяване на правото на собственост на горепосочения имот на ищеца,което се основава на нотариален акт №16 от 13.07.1970г.,който имот е бил одържавен и завзет на 09.06.1974г.,съгласно приложение по делото АДС№46/09.06.1974г.,и със заповед №55/13.02.2006г. на Областен управител на област Габрово,на основание член 78 ал.1 от ЗДС, е наредено отписването на този имот като държавен и предаването му на ТПК”К”Плачковци,съдът е приел за установено,че процесната сграда се намира в имота на ищеца-индивидуализиран понастоящем като УПИ *производствени дейности от кв.18 съгласно плана на града с площ 5970 кв.м при описани граници,ведно с построените в него пет броя едноетажни производствени сгради и триетажна сграда с един приземен етаж-битов комбинат с общо застроена площ 2122кв.м. Съдът е изследвал промените настъпили в имота,в периода,когато същият е бил държавен,а именно от 1970г. до деактуването му като такъв през 2006г. и след анализ на доказателствата по делото,свързани с начина и времето на постояване на процесната сграда, е стигнал до извода,че процесното компресорно помещение не е построено от кооперацията,напротив налице са доказателствата по делото,че същото е построено след одържавяване на имота през 1974г.,съгласно приложения по делото АДС №174/1993г.,неоспорен,същото е построено през 1978г. При това положение съдът е приел,че процесното помещение е построено от държавата,върху терен държавна собственост и към 1994г. е извършена валидна разпоредителна сделка с имота в полза на праводателя на ответника-„Б”ООД.,поради което ищцовата кооперация не се легитимира като собственик на процесното помещение, нито на основание член 92 от ЗС,нито са налице доказателства за придобиването му по оригинерен способ.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си касаторът твърди,че съдът не е обсъдил доказателствата по делото,отнасящи се до правото на собственост на ответното дружество,съгласно нот.акт №12/2000г./лист 8 по делото/,в който в пункт четвърти от същия е описано процесното помещение,както и разделителния протокол между „Б”О. и П. ”О. от 31.05.1999г./лист 48 от делото/,както и договора от 13.09.1994г. за покупко-продажба на търг на производствени сгради,сключена в полза на праводателя на ответното дружество,при което обсъждане съдът би достигнал до други изводи,а именно,че сградата-компресорно помещение не е изрично отразена в тези документи и не е собственост на ответника. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото,през 1974г.,съгласно АДС №46/09.06.1974Г./лист 78 от делото/ е одържавен имот в парцел **** –кв.4 с площ 6318 кв.м,от която застроени 2122 кв.м производствени сгради-пет броя едноетажни и битов комбинат на три етажа и приземен етаж,като основанието на което се одържавява този имот е посочено-изкупени от бивши собственици:Пенчо и И. Б. и Г. народен съвет- нот.акт №16/1970г.,който акт е приложен на лист 79 от делото като съставен на основание член 92 от ППИНМ за признаване на собственост на кооперация-ищцовата такава. Безспорно, през периода от 9.06.1974г.,когато същия е завзет от държавата,до издаване на заповедта на Областния управител на област Габрово- от 13.02.2006г.за деактуване на имота,същият е бил държавна собственост. В исковата си молба,с която ищцовата кооперация е предявила иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ се твърди,че е собственик на процесната сграда,тъй като същата се намира върху нейна собствена земя,за нея не е отстъпвано право на строеж,а също така никой друг ,освен кооперацията не е владял процесната сграда. При така заявената претенцията доказателствената тежест за придобиване на правото на собственост върху процесната сграда е в тежест на ищеца,който следва да докаже,че е собственик на същата. Правилно съдът е приел,че тези негови твърдения са останали недоказани. По делото безспорно е установено,че процесната сграда е построена след одържавяване на имота,от държавата ,върху терен държавна собственост и към този момент не е необходимо учредяване на право на строеж на същата. След деактуването на имота,собственост на ищеца,което включнва само описаните в АДС от 1974г. сгради,няма данни и доказателства по делото ищцовата кооперация да е владяла процесната сграда,описана като компресорно помещение,още повече,че деактуването на имота като държавен,в който е построена процесната сграда, е станало през 2006г.,съгласно горепосочената заповед и искът е предявен през същата 2006 година. Следователно, твърденията на ищцовата кооперация за правото й на собственост върху процесната сграда, предмет на предявения установителен иск,не се подкрепят от доказателствата по делото. След като съдът е стигнал до извода,че ищецът не е доказал правото си на собственост върху претендираната сграда и не се легитимира като неин собственик,не е основание за наличие на порок на решението въпрос,свързан със собствеността на ответника върху процесната сграда. Въпреки това, съдът е обсъдил и проследил по приложените по делото доказателства начина на придобиване на правото на собственост върху процесната сграда от праводателя на ответника, по силата на извършения публичен търг и впоследствие при преобразуването му и отделянето от него на дружеството-ответник по делото. Ето защо,съдът правилно е приложил материалния закон и изводите му кореспондират на установеното с доказателствата по делото.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №239/01.11.2007г. на Габровски окръжен съд,постановено по гр.д. №165/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: