О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
гр. София, 27.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 597 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника П. Й. Ш., чрез адв. Ст. С. срещу решение № 34 от 19.01.2010 г. по гр.дело № 1010/09 г. на Софийски окръжен съд с което е потвърдено решение от 04.09.2009 г. по гр.дело № 65/2009 г. на Етрополския районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите М. П. А., С. И. Ш., М. Л. Ш., П. Й. Ш. и Л. И. К. както следва – 1825/7730 ид.части за М. А. , 752/7730 ид.ч. за съделителката С, по 1288/7730 ид.части за съделителите М. Ш. и П. Ш. и 2577/7730 ид.части за съделителя Л. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателя неправилно въззивният съд при допускане на делбата е определил дяловете на съсобствениците върху процесния имот. Твърди, че на основание давностно владение, наследство и делба на процесния имот жалбоподателят и М. Ш. имат дял от съсобствеността върху имота по 1932.5/7730 идеални части на всеки от тях.
В изложението жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3-та от ГПК. Същият счита, че при постановяване на решението въззивният съд не е съобразил правата по закон на страните върху процесния имот, предмет на делбата, поради което и неправилно са определени дяловете на същите с решението по допускане на делбата.
Ответницата по жалбата М. П. А. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Останалите ответници по жалбата – С. И. Ш., М. Л. Ш. и Л. И. К. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на делбата. Имота предмет на делбата е поземлен имот с кадастрален № 649 в кв.145 по плана на гр. Е., Софийска област с площ от 7 730 кв.м., съставляващ УПИ I, отреден за училище, при граници – улица, от две страни имот извън регулация, имот с кад. № 650 и имот с кад. № 648.
Съдът е приел, че страните по делото са наследници по закон на общия наследодател Л, починал на 15.01.64 г. След смъртта му останали наследници по закон – деца И. Ш. , Й. Ш. , С. Ш. и Л. Х. Синът на общия наследодател И починал през 1995 г. и оставил наследник по закон С. Ш. – дъщеря. Ответницата по жалбата М. Л. Ш. е дъщеря на Л. Й. Ш. , починал на 05.02.2004 г. син на Й. Л. Ш. , починал на 11.11.2005 г. син на общия наследодател Л. Жалбоподателят П. Ш. е син на Й. Ш. Прието е, че дъщерята на общия наследодател С е починала през 2000 г. и оставила за наследник син Л. К. Дъщерята Л. Х. не е оставила преки наследници.
С решение № 1* от 14.01.97 г. на ОСЗ гр. Е. на наследниците на Л. Ш. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. Е., един от които имоти е и процесния – нива от 7.730 дка в м.”П”, имот № 6* парцел ****ърви – Училище от кадастрален план, изработен през 1977 г. Прието е, че процесният имот към настоящият момент е имот пл. № 649 в кв.145 по действащия план на гр. Е. от 1987 г. с площ от 7 745 кв.м., от които 7 730 кв.м. се включват в УПИ I отреден за училище, а 15 кв.м. са извън регулация.
С договор за доброволна делба на имоти, останали в наследство от Л. И. Ш. , сключен на 21.09.96 г. с нотариална заверка на подписите на страните наследниците на Л. Ш. постигнали съгласие както следва – имотите да се поделят по направление север-юг в идеални граници, като имота, описан в решение № 1973/01.10.93 г. на ПК гр. Е., пореден № 4, съставляващ нива от 7.3 дка в м.”С”се раздели на 4 равни част, всеки дял в идеални граници, състоящ се от 1825 кв.м., като дял първи с площ от 1825 кв.м. е възложен на Й. Ш. , дял втори със същата площ на Л. Х. , дял трети със същата площ на С. Ш. и дял четвърти на С. Ш. Прието е, че в раздел втори на постигнатия договор за доброволна делба Л. Х. се отказала от владението и собствеността на описаните имоти, поставени в неин дял, като прехвърля правата на владение и собственост на брат си Й. Ш. , който поема задължение да й оказва гостоприемство при посещенията й в гр. Е.. С нот.акт № 140/2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот С. И. Ш. продала на М. П. А. правото на собственост върху 1825/7730 ид.части от процесния недвижим имот.
От правна страна съдът е приел, че не е налице действителен отказ от наследството на Л. Ш. , направен от дъщеря му Л. Х. Прието е, че при откриване на наследството на последната на 01.08.2000 г. делът й е бил наследен от всичките й наследници – братя и сестри.
Прието е от съда, че между страните е възникнала съсобственост при делбени части – за М. А. 1825/7730 ид.части на основание договор за покупко-продажба, за С. Ш. 752/7730 ид.части, тъй като същата е притежавала 1932.50/7730 ид.части от процесния имот и с 1825/7730 ид.части от тях се е разпоредила, като към остатъка от 107.50/7730 ид.части се прибавят и наследената част от Л. Х. 644.17/7730 ид.части, за М. Ш. и жалбоподателя П. Ш. по 1288/7730 ид.части/966.25/7730 ид.части от наследството на общия наследодател и по 322.085/7730 ид.части от Л. Х. / , за Л. К. 2577/7730 ид.части/1932.50/7730 ид.ч. от общия наследодател и 644.17/7730 ид.части от Л. Х. /.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.,2 и т.3-та от ГПК.
За да се допусне касационно обжалване жалбоподателят следва да е посочил правния въпрос от значение за изхода на делото, който е разрешен при наличие на някоя от предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 от ГПК. Правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на жалбоподателя е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. При липса на посочен правен въпрос обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, какъвто е настоящият случай. Жалбоподателят П. Ш. не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. От доводите в изложението към касационната жалба не може да се уточни и квалифицира правен въпрос, който е обусловил правните изводи на въззивния съд. Само на това основание касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне, без да преценява наличието на останалите предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1, т.1,2 и 3-та от ГПК. В подкрепа на изложеното следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя в изложението касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 от ГПК. Тези доводи подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, но ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение. В настоящото производство по чл.288 от ГПК се преценява само наличието на основание за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение, каквото в случая не се установява.
С оглед изхода на делото на осн.чл.81 от ГПК в полза на ответницата по жалбата М. П. А. следва да се присъди сумата 1000 лв. разноски за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 34 от 19.01.2010 г. по гр.дело № 1010/2009 г. на Софийски окръжен съд.
Осъжда П. Й. Ш. от гр. Л., ж.к.”З”, бл.208, вх. Г, ет.5, ап.13 да заплати на М. П. А. от гр. С., ул.”Х” № 10 сумата 1000 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: