О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№853
Гр. София, 06.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 508/20010 г.
Производството е по чл. 288 ГК, образувано по касационната жалба на С. С. К., А. А. Й. и Ф. А. А., всички от с. Г., Русенска област против решение № 14 от 15.02.2010 год. по гр.дело № 1022/2009 год. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 133/5.11.2009 год. по гр.дело № 2120/2009 год. на Русенски районен съд и са уважени исковете за подобрения, против всеки от тях.
Касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и т. 3 ГПК, защото считат че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос /без да конкретизират/, които били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В подкрепа на доводите си цитират съдебна практика: решение № 188 по гр.дело № 1527/2008 г. на САС и решение № 3* по гр.дело № 2349/72 г. на ВС І-во г.о.
Ответниците по касационната жалба Ш. М. И. и Н. Е. И. от с. Г., Русенска област изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 133/5.11.2009 г. по гр.дело № 2120/2009 г. на Русенски районен съд, с което всеки един от касаторите е осъден да заплати на Ш. и Н. И. по 1117.08 лева, представляващи стойността на извършените подобрения в урегулиран парцел **** кв. 26 по плана на с. Г., ведно със законната лихва върху сумите, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за основателност и доказаност на паричните претенции. Констатирано е обстоятелството, че ищците Ш нямат качеството на добросъвестни владелци, упражняващи фактическа власт върху имота, собственост на касаторите, затова направените от тях подобрения е оценил до размер на направените разходи, в какъвто смисъл са били и изводите в обжалваното първоинстанционно решение.
Касаторите не са посочи материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Задължението на касаторите по чл. 284, ал.1 т. 3 ГПК за точно и мотовирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалван съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3 т.1 на същата правна норма.
Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, а цитирането само на основанията – чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК не е достатъчно, без да са изложени и аргументи и обстоятелства, които ги подкрепят. Позоваването на съдебна практика в цитираните съдебни решения не може да обоснове извод на някоя от предпоставките, регламентирани в хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК, при отсъствие на формулиран правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 14 от 15.02.2010 г. по гр.дело № 1022/2009 г. на Русенски окръжен съд, по касационната жалба на С. С. К., А. А. Й. и Ф. А. А., всички от с. Г., обл. Русе, с вх. № 2264/11.03.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: