О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
Гр. София 12.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1297/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Б. С., Д. С. М. и В. С. С. всички от гр. В., против решение № 1096/21.07.2009 г. по гр.дело № 1914/2001 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение по гр.дело № 2070/2000 г. на Варненски районен съд и исковете им по чл. 108 ЗС са отхвърлени. Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл. 280 ал. 1 т.1,2 и 3 ГПК, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на съдилищата, относно приложението на чл.188 ал. 1 ГПК /отм./, необсъждайки част от доказателствата по делото, а именно у-ние № 222 от 4.04.2001 г. на ПК гр. В. и трудов договор на П. Б. , обстоятелства, които биха променили извода му, за нищожност, на основание чл. 16 ал. 2 ЗАП на решение № 448/98 г. на ПК В. Като второ основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, относно съществения материалноправен въпрос, решен от съда, но в противоречие с практиката на ВКС е приложимостта на чл.16 ал. 2 т.6 ЗАП – при наличие на специалната норма на чл.60 ал. 4 ППЗСПЗЗ, като условие за действителност на административен акт – решение па поземлена комисия.
В подкрепа на доводите на касаторите цитират съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба И. С. Р. от гр. С. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отхвърли ревандикационния иск на ищците /касатори в настоящето производство/ въззивният съд е приел недоказаност на активната им легитимация, като наследници на праводателя им А. А. , обсъждайки писмените доказателства – извлечение от емлячния регистър, вписването, направено в КП от 1936 г., както и изслушаната техническа експертиза, установяваща местоположението на процесния имот, като попадащ в западната част на имот пл. № 2* по КП от 1936 г., който не принадлежи на А. А. Допълнително основание за отхвърлянето на иска е изтъкнатата от съда липса на проведена надлежна процедура по възстановяване на процесния имот и обсъденото решение по гр.дело № 1481/2002 г. на ВРС, което е било с предмет – оспорване автентичността на подписа на председателя на ПК, под решение № 488/98 г., въз основа на което ищците черпят право на собственост. Аргументирайки се с изискванията на чл.15 ал. 2 т.6 ЗАП, отнасящи се за актовете, издавани от колективен орган, какъвто е органа по поземлената собственост, съдът е обявил нищожността на постановения административен акт, който не носи подписа на председателя на поземлената комисия.
Неоснователен е довода на касаторите, относно необсъждането на писмените доказателства, по гр.дело № 1481/2002 г., което е приложено, като доказателство към настоящето дело и по което е постановено влязло в сила решение, като е признато между същите страни, че подписът на председателя Д. П. върху решение на ПК В. , с № 488/7.04.1998 г. е неавтентичен, защото не е положен от него. Въззивният съд се е съобразил със задължителната сила на решението по гр.дело № 1481/2002 г. и не е нарушил задължението си, съгласно чл.188 ал.1 ГПК /отм./ за обсъждане на всички доказателства по делото, защото по отношение на у-ние № 222/4.04.2001 г. на ПК В. и трудов договор на П. Б. всички доводи на касаторите са преклудирани, с влязлото в сила решение.
В този смисъл цитираната от касаторите съдебна практика в П. № 7/65 г. на Пленума на ВС, ТР № 1/2001 г. на ВКС по гр.дело № 1/2000 г., решение № 31/2009 г. по гр.дело № 6414/2007 г. на ВКС ІІ-ро г.о., решение № 79/2009 г. по гр.дело № 3604/2007 г. на ІV-то г.о. ВКС е неотносима към поддържаното основание за нарушаване на процесуалната норма на чл.188 ал.1 ГПК /отм./, каквото противоречие, допуснато от въззивния съд относно приложението й касационният съд не констатира.
Не е налице и противоречива практика на съдилищата, включително и решенията, постановени от ВАС и цитирани от касаторите, относно приложението на правната норма на чл.15 ал. 2 т.6 ЗАП и чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, регламентиращи състава на органа по поземлената собственост, в качеството му на колективен орган, обявен от специалния ЗСПЗЗ и условието за действителност на издаваните от него административни актове, по смисъла на чл.15 ал. 2 т.6 ЗАП.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователни доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване, по всички формулирани в изложението хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1096/21.07.2009 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на С. Б. С., Д. С. М. и В. С. С. , всички от гр. В., с вх. № 29950/7.09.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: