О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
гр.София 01.09.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЗЛАТКА РУСЕВА
при секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 624/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на ЕТ „С”, със седалище гр. С. против решение № 52/9.03.2009 г. по гр.дело № 806/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен ревандикационния иск.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, защото счита, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, което противоречи на постоянната съдебна практика на ВКС. в ТР № 1/2001 год. на ОСГК, както и в цитираните в него съдебни актове. Освен това въззивният съд е бил квалифицирал спора, съгласно посочената правна норма от ищеца, без да съобрази твърденията му в обстоятелствената част на исковата молба, който съществен материалноправен въпрос отново бил решен в противоречие със съдебната практика на ВКС. , съгласно цитираните от касатора съдебни актове.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, при предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 ГПК и ги намира за неоснователни, по следните съображения: касаторът, в качеството си на ищец против И. и К. И. е сезирал съда с искова молба, с правно основание чл.108 ЗС. и чл.431, ал. 2 ГПК /отм./, защото е твърдял в обстоятелствената част, че е собственик на процесните етажи /жилищен и тавански/, по силата на приращението – чл.92 ЗС. По пътя на касационния контрол, с решение № 998/2008 г. по гр.дело № 4250/2007 г., ВКС. на РБ, ІІ-ро г.о. е отменил въззивното решение, с което е бил уважен ревандикационния иск на ищеца и в тази част върнал делото за ново разглеждане за изясняване на спора от фактическа страна. При извършената касационна проверка на въззивното решение не е била констатирана неговата недопустимост, като постановено по нередовна, респ.недопустима искова молба, т.е. касационният съд е приел, че тя отговаря на всички изисквания, съгласно чл.98 ГПК /отм./. Обстоятелството, че в хода на съдебния процес ищецът е имал възможност да премине от един вид защита на накърненото си право в друг вид защита, съобразно изяснената фактическа обстановка, т.е. „Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно………. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно” /чл.116 ал.1 ГПК /отм./, което не е направил е извън правомощията на съда.
Това е така защото предмета на делото се определя от ищеца, с оглед на неговите правни твърдения, въведени в исковата му молба. Нито съдът, нито ответникът могат да внесат в предмета някакви промени. Само ищецът може да измени предмета на делото, чрез изменение на иска, от която възможност касаторът, в качеството си на ищец не се е възползвал, съгласно чл.116 ал.1 ГПК /отм./. В този смисъл обсъждането на цитираната от касатора съдебна практика е неотносима, защото съдът е бил сезиран с искова молба, отговаряща на изискванията на чл.98 ГПК, с оглед на въведения от касатора предмет на защита на накърнено право на собственост, чрез предявения срещу ответниците осъдителен иск, по чл.108 ЗС.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и с оглед на другият довод, че въззивният съд е нарушил задълженията си, в противоречие с практиката на ВКС. , като не е определил сам правната квалификация на спора, а приел тази, заявена от касатора-ищец, защото: спорното право е индивидуализирано от касатора – ищец, с посочените белези, в обстоятелствената част и съгласно твърденията в нея, че е собственик на жилищния и таванския етажи, по силата на приращението по чл.92 ЗС. , при което в петитума на своя иск е посочил вида на търсената с него защита – осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на процесния имот. С. такъв петитум е сезиран съдът и по отношение на него е бил ограничен да се произнесе, което е направил, защото както изложението в обстоятелствената част, така и избраният вид защита от ищеца са обосновали правната квалификация на ревандикационния иск по чл.108 ЗС. , за който въззивният съд е приел, че отсъстват изискуемите се от материалноправната норма предпоставки за уважаването му.
И в тази връзка касационният съд счете, че цитираната от касатора практика на ВКС. е неотносима към сочения от касатора съществен материалноправен въпрос, разгледан от въззивния съд, съобразно правомощията му, дадени му от закона и съобразени с касационната съдебна практика.
Водим от горните съображения, ВКС. на РБ, ІІ-ро г.о. счете че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 52/9.03.2009 г. по гр.дело № 806/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба на ЕТ „С”, със седалище гр. С., с вх. № 4042/10.04.2009 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: