О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 26.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1788/2008 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от. Н. В. З., С. В. Д. и П. В. Б. против определение № 336 от 07.07.2008г., постановено по гр.д. № 525/2008г. на Окръжен съд – П. , с което е оставено в сила определението от 23.04.2008г. за прекратяване на гражданско дело № 1611/2007г. на П. РС поради липса на правен интерес у ищците от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие с разума на ТР № 1/1997г., на което формално се е позовал въззивният съд – основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК..
От ответниците писмен отговор е подал само С. И. Н. , който оспорва наличието на основанието по 280, ал.1 т.1 от ГПК, а по същество счита определението правилно и моли да се потвърди.
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос –
допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато за ищците е приключила административната процедура по възстанвяване на собствеността с влязъл в сила отказ е значим и съществен, тъй като от него зависи допустимостта и надлежното упражняване на правото на иск К. се за прекратително определение на въззивният съд.
Налице е хипотезата на чл. 280, ал.1 пр.1 от ГПК, тъй като се касае за въпрос, решен в противоречие със задължителната практиката на ВКС – ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС, която е приложена формално, без да се разбира вложеният в нея смисъл..
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
При преценка на редовността на частната жалба, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е недопустим поради липса на правен интерес предявеният от ищците, в качеството им на наследници на В. П. Б. иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се признае за установено по отношение на ответниците – наследници на И. Н. Д. , че место с площ 2800 кв.м., представляващо части от имоти 390 и 395 по плана на с. Ч. от 1934г., за които са били отредени парцели V-390 и ІV-395 от кв. 64 към момента на изключването им от регулация през 1962г. и включването им в ТКЗС на основание ПМС № 216 са били собственост на наследодателят им В. П. Б. Съдът е обосновал този извод с това, че на ищците е отказано възстановяване на собствеността с влязло в сила решение по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ поради това, че имота никога не е бил земеделска земя и се е позовал на ТР № 1/1997г. на ОСГК.
Определението е неправилно.
Предпоставка за предявяване на установителния иск за собственост към минал момент по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес от предявяването му, а той се обуславя от възможността при успешно доказване и уважаване на иска, ищецът, комуто е отказано възстановяване на правото на собственост да иска изменение на решението относно лицата, в чиято полза е възстановена собствеността на основание чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Само в спорното исково производство може да се разреши възникналия спор между страните на кого от претендиращите за един имот, определен за реституция от ПК, принадлежи правото на възстановяване на собствеността. Конститутивното действие на решението на ПК се свързва с това, че то определя предмета на реституция в съществуващи, респективно възстановими реални граници или с план за земеразделяне, но не и относно лицата. По отношение на лицата, в чиято полза, или вреда е постановено решение от ОСЗГ, тя може по искане на заинтересованите лица да го изменя / чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ/
За предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ законодателят не е предвидил краен срок и обстоятелството, че на ответниците вече е възстановен с влязло в сила решение конкретен имот не е пречка, а напротив е предпоставка за предявяване на този иск. За да е допустимо предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е необходимо най-малко да е признато правото на възстановяване на собствеността за имота на една от страните, или правото на собственост върху него да е вече възстановено. Този иск е недопустим когато имота изобщо не е заявен пред ПК, или и за двете страни по спора има влязъл в сила отказ за признаване и възстановяване, включително и за правото на обезщетение за него. Това е смисълът, вложен в ТР № 1/1997г. Не съставлява пречка за предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ обаче това, че административното производство е приключило за ищеца с влязъл в сила отказ, когато същия имот е възстановен на ответника, тъй като този административен акт, а дори да бе решение на съда по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, не създава сила на присъдено нещо относно правата на ищеца и относно това кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността. Достатъчно условие за предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е претендирания имот да е признат, или вече възстановен на ответника, или за него да е признато правото на обезщетение. При уважаване на иска, ПК, сега ОСЗГ, като административен орган ще бъде задължена да измени решението за признаване права на ответника на основание чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ, като го съобрази с решението на съда по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. За тази възможност, законодателят не е определил срок, тъй като се препраща към реда и условията на ал. 7 от чл. 14, но не и към визирания в нея срок.
В конкретния случай ищците са твърдяли и по делото е установено, че с влязло в сила решение № ЗГ032/29.08.2002г. на ОСЗГ е възстановено правото на собственост на ответниците върху същото место, за който претендират ищците и това е достатъчно, за да се приеме, че ищците имат правен интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, респективно, че този иск е допустим.
По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени ведно с оставеното от него в сила определение на РС, като делото се върне на РС за произнасяне по предявения иск.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 336 от 07.07.2008г., постановено по гр.д. № 525/2008г. на Окръжен съд – П. и оставеното с него в сила определението от 23.04.2008г. за прекратяване на гр. д. № 1611/2007г. на П. РС поради липса на правен интерес у ищците и
ВРЪЩА делото на П. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по предявения иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: