О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 18.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3749/2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. В. Н. против решение № 68 от 04.04.2008г., постановено по гр.д. № 233/2007г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решението РС-Левски по гр.д. № 65/2005г. и вместо това е обявена за нищожна на основание чл. 26, ал.2 във вр. с чл. 42, ал.2 от ЗЗД договора за покупко-продажба на земеделски земи от 28.03.2002г., оформен с н.а. № 100,т.ІІ/2002г. на нотариус Х. К. и е признато за установено по отношение на Т. В. Н. и Й. Г. Н. , че Г. Д. А. е собственик на десет земеделски имота, които са били предмет на обявената за нищожна сделка. За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че пълномощното, с което Г. А. е упълномощила Т. Н. да продаде от нейно име включително и на себе си десет земеделски имота е за имоти с друго описание, различно от имотите, които са описани като предмет на продажбата в нот. акт. 100,т.ІІ/2002г. Съдът е приел, че липсва съгласие за сделката, тъй като към момента на нотариалното заверяване на пълномощното, упълномощителката не е била собственик на имотите, за които е изразила воля за разпореждане. Тъй като нищожната сделка е не транслативна, е уважен и установителният иск за собственост.
В касационната жалба и изложението към нея, касаторката не е формулирала основен материално правен, или процесуален въпрос. От съдържанието им може да се извлече следния материално правен въпрос: дали е необходимо към момента на упълномощаването за разпореждане с недвижим имот упълномощителят да е собственик, или е достатъчно да стане такъв към момента на нотариалното изповядване на сделката и в каква степен следва да са индивидуализирани имотите, предмет на сделката, може ли нотариуса да приема за редовно пълномощното, ако в него имотите са описани с други характеристики и сигнатура.
Жалбоподателката обосновава допускането до касация с основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК.
Ответницата по касация Г. А. не взема становище по допускането до касация на жалбата, но по същество изразява становище за неоснователността й.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Преценени в съвкупност, двата основни материално правни въпроса в касационната жалба не са съществени, защото от разрешаването им не зависи изхода от спора. Действително трайната съдебна практика на ВКС, отнасяща се за завещанията и за предварителния договор е в смисъл, че не е необходимо към момента на извършването на тези сделки завещателя, респективно обещателя да е собственик на имота, но за да породи действие сделката е необходимо към момента на настъпване на вещно правния транслативен ефект собствеността да е придобита. Като е приел противното, въззивният съд е постановил решение, което е в противоречие с тази практика. Не е необходимо към момента на заверяване на пълномощното бъдещия отчуждител на недвижим имот да е собственик на вещта. Пълномощното е действително в този смисъл, но с него следва да е изразено съгласие за продажба на имотите, предмет на сделката, а не за разпореждане на имоти с друго описание. Необходимо и достатъчно условие е към момента на сключване на сделката чрез пълномощник, собствеността върху имота, предмет на упълномощителната сделка да е придобита.. Дори към този момент собствеността да не е придобита, то сделката не е нищожна, защото отчуждителят не е собственик, а е нетранслативна. Ако обаче сделката е сключена за друг имот, различен от описания в пълномощното, тя е при липса на съгласие от този, който се разпорежда.
Предвид изложеното касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, тъй като от разрешаването на първия основен материално правен въпрос не зависи изхода от спора, т.е. този въпрос не е съществен. Вторият поставен с касационната жалба въпрос – в каква степен следва да са индивидуализирани имотите, предмет на сделката, може ли нотариуса да приема за редовно пълномощното, ако в него имотите са описани с други характеристики и сигнатура е съществен, но е разрешен в съответствие с постоянната практика на ВКС и не се налага задължително корективно тълкуване. За да е формирана воля за разпореждане с недвижим имот в едностранна сделка – пълномощно, тя следва да е изрична, т.е. конкретизирана относно вида страните и предмета на сделката и съществените й елементи, освен ако тази преценка не е предоставена на пълномощника. Пълномощникът е обвързан с параметрите на сделката, очертани в пълномощното – преобредател, предмет, цена, защото той не формира своя воля, а изразява волята, формирана от пълномощника.. В конкретния случай в пълномощното за Т. Н. , упълномощителката Г. А. е изброила конкретни имоти, с които желае да се разпореди, като ги е индивидуализирала по площ и единен номер по плана на възстановената собственост, но по доброволната делба, която е извършила със сестра си след това, тя е получила имоти с друга площ, или номер по плана. Пълномощникът не може да подменя волята на упълномощителя, а нотариуса няма право да тълкува волята, когато тя е ясно и недвусмислено изразена, а още по-малко да я подменя. На практика към момента на сключване на атакуваната сделка, упълномощителката – продавачка по нея не е била собственик на описаните в пълномощното имоти и като е формирал извод, че тя не е изразила съгласие за разпореждане с тях, въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика, че пълномощното за разпореждане с недвижим имот е винаги изрично, освен ако волята за разпореждане не е изразена общо и не е предоставена изцяло на преценката на пълномощника.
Така втория основен материално правен въпрос е съществен, тъй като от него зависи изхода от спора, но той е разрешен в съответствие с трайната съдебната практика, която не се нуждае от корективно тълкуване. Затова не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Т. В. Н. против решение № 68 от 04.04.2008г., постановено по гр.д. № 233/2007г. на Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: