О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2116 /2008 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Ц. Б. и Я. Ц. Б. против определение № 437/18.08.2008г., постановено по ч. гр.д. № 1723/2008г. на СГС, с което е оставено в сила определение № 1*8г. по гр.д. № 1022/2005г. на СРС. С последното е прекратено производството по гр.д. № 1022/2005г. на СРС поради недопустимост на предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото ищците не са заявили процесните седем земеделски имота и съгласно пар. 22 от ЗИД ЗСПЗЗЗ поради изтичане на срока немогат да пердяват иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречива практика на СГС по отношение на въпроса допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато ищците не са заявили и вече не могат да заявят възстановяване на собствеността на същите земеделски имоти , но на друг по-общ наследодател.. По същество счита определението неправилно поради противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответникът Р. Н. З. оспорва частната жалба и моли определението да се остави в сила. Останалите ответници не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато ищците не са заявили за възстантовяване правото на собственост върху същите земеделски земи в срока по чл. 11, ал.1, или не са предявили иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ в определения законов срок, или по отношение на тях е постановен влязъл в сила отказ за тях, но те са възстановени на ответниците.. Този въпрос е значим и съществен, тъй като от него зависи допустимостта и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Касае се за прекратително определение на въззивният съд.
Налице е хипотезата на чл. 280, ал.1т.1 от ГПК, тъй като се касае за въпрос, който е разрешен в противоречие и при формално прилагане на практиката на ВКС. Обжалваното определение не е съобразено с актуалната практика на ВКС, а задължителната такава – ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС е приложена формално, без да се разбира вложеният в нея смисъл..
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. .
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на Ц. Б. Я. , поч. На 17.02.1919г. да се признае за установено по отношение на ответниците в качеството им на наследници на С. Б. Я. , починал на 18.01.1992г., че техния наследодател е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на седем земеделски имота, находяща се в землището на гр. С., кв. Филиповци, възстановен на ответниците с решение № 224 от 03.09..12.1998г. по преписка № 271/18.02.1992гг. на ПК гр. С.. Обосновал е този извод с това, че ищците не са заявили нито пред ПК, в срока по чл. 11, ал.1 от ЗС ПЗЗ, нито чрез иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, за който срока е изтекъл на 13.05.2007г. процесните имоти, поради което няма висящо административно производство и решението по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ дори искът да бъде уважен не може да бъде съобразено от ОСЗГ. Позовал се е на ТР № 1/1997г. на ОСГК.
Определението е неправилно.
Предпоставка за предявяване на установителния иск за собственост към минал момент по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес от предявяването му, а той се обуславя от възможността при успешно доказване и уважаване на иска, ищецът, комуто е отказано възстановяване на правото на собственост да иска изменение на решението относно лицата, в чиято полза е възстановена собствеността на основание чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Само в спорното исково производство може да се разреши възникналия спор между страните на кого от претендиращите за един имот, определен за реституция от ПК, принадлежи правото на възстановяване на собствеността. Конститутивното действие на решението на ПК се свързва с това, че то определя предмета на реституция в съществуващи, респективно възстановими реални граници или с план за земеразделяне, но не и относно лицата. По отношение на лицата, в чиято полза, или вреда е постановено решение от ОСЗГ, тя може по искане на заинтересованите лица да го изменя / чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ/
За предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ законодателят не е предвидил краен срок и обстоятелството, че на ответниците вече е възстановен с влязло в сила решение конкретен имот не е пречка, а напротив е предпоставка за предявяване на този иск. За да е допустимо предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е необходимо най-малко да е признато правото на възстановяване на собствеността за имота на една от страните, или правото на собственост върху него да е вече възстановено. Този иск е недопустим когато имота изобщо не е заявен пред ПК от страните по делото, или и за двете страни по спора има влязъл в сила отказ за признаване за възстановяване, включително и за правото на обезщетение за него. Това е смисълът, вложен в ТР № 1/1997г. на ОСГК Не съставлява пречка за предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ обаче това, че административното производство е приключило за ищеца с влязъл в сила отказ, когато същия имот е възстановен на ответника, тъй като този административен акт, а дори да бе решение на съда по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, не създава сила на присъдено нещо относно правата на ищеца и относно това кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността. Достатъчно условие за предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е претендирания имот да е признат, или вече възстановен на ответника, или за него да е признато правото на обезщетение. При уважаване на иска, ПК, сега ОСЗГ, като административен орган ще бъде задължена да измени решението за признаване права на ответника на основание чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ, като го съобрази с решението на съда по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. За тази възможност, законодателят не е определил срок, тъй като се препраща към реда и условията на ал. 7 от чл. 14 от с.з., но не и към визирания в нея срок.
В конкретния случай ищците са твърдели и по делото е установено, че с влязло в сила решение № 2* на ПК гр. С. възстановено правото на собственост на ответниците върху същите имоти, за които претендират те и това е достатъчно, за да се приеме, че ищците имат правен интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, респективно, че този иск е допустим.
По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени ведно с оставеното от него в сила определение на РС, като делото се върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия..
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 437/18.08.2008г., постановено по ч. гр.д. № 1723/2008г. на Софийски градски съд и оставеното от същото в сила определение № 1*8г. по гр.д. № 1022/2005г. на Софийски районен съд и вместо това
Връща делото на Софийски районен съд за произнасяне по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНТОВЕ: