О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2073 /2008 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. Д. Г. против определение № 352/25.07.2008г., постановено по гр.д. № 594/2008г. на Плевенски окръжен съд и против определение № 336/18.07.2008г. по ч. гр.д. № 495/2008г. Второто определение е постановено по друго дело, което не е в кориците на настоящото. Касаторът е обединил частните жалби против двете определения, тъй като и двете се обжалвали пред ВКС. По същата частна жалба против второто определение е образувано ч.гр.д. № 1793/2008г. на пето гр.о. на ВКС. С настоящото определение, съдът се произнася само по частната жалба на Г. против първото определение № 352/25.07.2008г., постановено по гр.д. № 594/2008г. на Плевенски окръжен съд. С него е оставено в сила решение с характер на определение № 80 от 25.06.2008г., постановено по гр.д. № 2446/2007г. на Плевенски РС, с което е прекратено производството по предявения иск за установяване съществуване на трудово правоотношение поради недопустимост на този иск поради това, че трудовия договор с ищеца е прекратен на основание чл. 325т.3 от КТ и той има интерес да предяви конститутивния иск по чл. 344, ал.1 т. 1 и 2 от КТ и осъдителния иск по т.3 от същия текст..
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие в практиката на ВКС по чл. 74 от КТ и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от КТ. По същество счита определението неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и съдебната практика .
Ответникът по частната жалба ПГСС”П” оспорва основателноста на частната жалба
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване, включително и на определенията от задължително със законова регламентация на изключенията, премина във факултативно. Преценката относно това кои решения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено също от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК Те са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната.
С касационната частна жалба на Г. не е формулиран кратко и ясно основния процесуален, или материално правен въпрос, който следва да се разреши в това производство От съдържанието й и изложението към нея може да се заключи следното:. Касаторът е недоволен от това, че РС се е произнесъл с решение, вместо с определение, като е прекратил производството пред него, че е преценил, че липсва правен интерес от предявения установителен иск за съществуване на трудово правоотношение, което след предявяване на иска е прекратено. Счита, че ВКС следва да се произнесе кога един съдебен акт е нищожен, кога е недопустим, като предлага по аналогия да се прилага теорията за нищожност на административния акт и че задължително съдът следва да се произнесе по искането за нищожност на трудов договор. Първите два въпроса не са съществени за спора. Теорията и съдебната практика е постоянна и непротиворечива относно това кога съдебния акт е нищожен и кога е недопустим и от този въпрос не зависи изхода на предявения иск от жарлбоподателя, поради което той не е съществен. Постановяването на съдебен акт “решение” вместо “определение” не го прави нищожно. Това има значение за срока за обжалване и с какъв акт ще се обжалва, но съдът е приел въззивната жалба на Г. като подадена в срок и я разгледал като частна жалба. “Понятието “недопустим” също е разглеждано многократно в практиката и тя е постоянна в това, че недопустим е този иск, който е предявен без наличие на положителни, или при наличие на отрицателни процесуални предпоставки. Съгласно чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/ при действието на който е предявен установителният иск от Г. и по който следва да се разгледа в първа инстанция, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск. В този смисъл и въпросът за допустимостта може да се приеме за съществен до колкото от него зависи надлежното упражняване на правото на иск. Така съдът приема, че с частната касационата жалба е повдигнат съществен процесуален въпрос – допустим ли е иск за установяване съществуване на трудово правоотношение, когато то вече е прекратено и за ищеца съществува възможността да предяви исковете по чл. 344, ал.1 т.1-3 от КТ. Този въпрос обаче е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на частната жалба до разглеждане.
Практиката на ВКС е постоянна относно това, че за да се произнесе по исковете по чл. 344, ал.1 . 1-3 от КТ, съдът следва да разгледа преюдициалния въпрос съществува ли трудово правоотношение. Не е необходимо да е предявен такъв иск, защото по преюдициалния въпрос, въведен в процеса от някоя от страните, съдът задължително се произнася в мотивите. Тъй като след предявяване на иска е настъпил нов факт – уволнение на жалбоподателя на основание чл. 325, ал.3 от КТ, съдът е бил длъжен да се съобрази с него, съгласно чл. 188, ал.3 от ГПК /отм/. Прекратяването на трудовото правоотношение на друго основание обезмисля установяване съществуването на трудово правоотношение по безсрочен трудов договор. Вярно е, че правният интерес се преценява по твърденията на ищеца, но той следва да е налице при постановяване на крайния съдебен акт. При липсата на правен интерес към този момент, производството по делото се прекратява, както е процедирал РС.. Последователна е и практиката на ВКС относно това, че когато ищецът разполага с възможност да защити правата си чрез предявяване на конститутивен, или осъдителен иск, той не може да се ползва от установителния иск, тъй като той не му дава необходимата защита. След прекратяване на трудовото правоотношенние, касаторът е могъл да защити правата си след трите иска по чл. 344 от КТ, които са конститутивни и осъдителен, поради което и на това основание в съответствие със трайната съдебна практика, въззивният съд е приел, че е недопустимо предявяването на установителен иск, който има за предмет единствено създаване на сила на присъдено нещо между страните, но с решението по този иск няма да се отмени настъпилото по-късно уволнение, ищецът няма да бъде възстановен на работа и т.н.
По изложените съображения обжалваното определение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Цитираните от жалбоподателя решения и приложените такива доказват задължителна практика относно това, че съдът задължително следва да се произнесе по възражението за нищожност на трудовия договор, когато е направено такова, но тези решения не разглеждат въпроса за съотношението между подобен иск и искове по чл. 344 от КТ. Отделно от това ищецът иска установяване на трудово правоотношение, а не на нищожността му, поради което цитираната практика също е неприложимма. Следователно не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 пр.1 от ГПК, поради което съдът приема, че частната касационна жалба не следва да се допусне до разглеждане. .
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество частна касационна жалба, подадена от Г. Д. Г. против определение № 352/25.07.2008г., постановено по гр.д. № 594/2008г. на Плевенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: