О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 15.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 09 октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1644/2008 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. З. А. против определение от 03.09.2008г., постановено по гр.д. № 13/2007г. на СГС, с което е върната подадената от него касационна жалба против постановеното въззивно решение от 27.06.2008г. на Софийски градски съд поради неотстраняване на нередовностите й.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал следното: Против постановеното по гр.д. № 13/2007г. на СГС въззивно решение, К. З. А. е подал касационна жалба в срок. Тя обаче не е отговаряла на изискванията на чл. 284 от действащия от 01.03.2008г. ГПК, поради което на основание чл. 285 от същия е оставена без движение с указания да се посочат точно и мотивирано касационните основания по чл. 281 от новия ГПК и изложение на основанията за допускането й до разглеждане от ВКС, предвидени в чл. 280 от същия закон, да внесе държавна таса в размер на 30 лв. и за приподписване на касационната жалба от адвокат. С молба от 06.08.2008г. жалбоподателят отговаря, като изразява становище, че касационната му жалба следва да се разглежда по досегашния ред, поради което не дължи уточнение на основанията за допускане и приподписване от адвокат, а от държавна такса е освободен на основание чл. 359 от КТ.. С обжалваното определение, въззивният съд е върнал касационната жалба, като в мотивите на определението е посочил, че по аргумент от пар.2, ал.3 от новия ГПК, тъй като касационната жалба е постъпила след 01.03.2008г., подлежи на разглеждане по реда на новия ГПК, чийто изисквания за редовността й не са изпълнени.
Определението е правилно.
В съответствие с процесуалната норма на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.20008г., въззивният съд е приел, че касационната жалба на А. , постъпила на 15.07.2008г. следва да се разгледа по установения с него нов процесуален ред. По новия ГПК допускането на касационната жалба до разглеждане е обусловено от наличие на някое от основанията по чл. 280, ал.1, а нормата на чл. 281 от него изисква ясно и точно посочване на касационните основания. Изискванията за редовност на касационната жалба са уредени в чл. 284 от действащия ГПК в сила от 01.03.2008г. и ал.1 т.3 от този текст изисква точно и мотивирано изложение на касационните основания, ал.2 изисква касационната жалба да се приподпише от адвокат и пълномощно за приподписването, а ал.3 изисква тя да е придружена с изложение на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Действително на основание чл. 359 от КТ касаторът е освободен от заплащането на държавни такси за производство по трудови дела, но останалите изисквания за редовност на касационната жалба не са изпълнени. Съгласно чл. 285 от новия ГПК, задължение на въззивният съд е да следи за редовността на касационната жалба и да предприеме действия по отстраняването им. Доводът на жалбоподателя в противен смисъл противоречи на цитираната процесуална норма. При неизправяне на нередовностите в срок, законодателят е задължил въззивният съд да върне касационната жалба с изричната норма на чл. 286 от ГПК, което определение подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба. Затова оплакването, че определението било постановено от некомпетентен по степен съд е неоснователно, като противоречащо на процесуалния закон.
Тезата на касатора, че съдът е следвало да му назначи служебен пълномощник, тъй като е социално слаб е неоснователна. Жалбоподателят не е направил искане за правна помощ по чл. 94 от новия ГПК, а за съда не е установено служебно задължение за назначаване на служебен пълномощник по граждански дела на социално слаби граждани.. Приподписването на касационната жалба от адвокат е нормативно установено изискване в чл. 284, ал.2 от действащия към момента на подаване на касационната жалба ГПК, което въззивният съд, следейки за редовността на жалбата, съгласно чл. 285 от същия кодекс. не може да не изисква да бъде изпълнено.
Или в обобщение с разпореждането за оставяне на касационната жалба без движение за привеждането й в съответствие с нормата на чл. 284 от ГПК с изключение на изискването за заплащане на държавна такса, съдът е изпълнил точно процесуалния закон и в съответствие с него е върнал касационната жалба поради неизпълнение на указанията от жалбоподателя. Затова частната жалба против обжалваното определение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИНЕ частната жалба на К. З. А. против определение от 03.09.2008г., постановено по гр.д. № 13/2007г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от него касационна жалба против постановеното въззивно решение от 27.06.2008г. по същото дело поради неотстраняване на нередовностите й.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: