О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 01.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1762 /2008 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Л” ЕООД гр. П. против определение от 09.09.2008г.по гр.д. № 2420/2008г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от същото дружество жалба № 93268/04.07.2008г. против отказа на частен съдия-изпълнител В. А. да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя по изп.д. № 2*/поради прекомерност .
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на необходимостта от тълкуване на нормите на чл. 71, във вр. с чл. 78 и 79 от новия ГПК, като поставя същественият процесуален въпрос как длъжникът може да упражни правото си да иска намаляване на прекомерното възнаграждение за адвоката на взискателя, ако съдия-изпълнителя откаже да се произнесе по искането му и се приеме, че той не може да обжалва това действие. По същество счита определението неправилно и .моли да се приеме подадената жалба против отказа на съдия-изпълнителя за допустима, като се позовава и на нормата на 78, ал.3 от ЗЧСИ. Обосновава необходимостта от допускане на частната жалба до касационно разглеждане с основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК..
Ответникът по частната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос – допустимо ли е обжалване от длъжника на отказ на частен съдия-изпълнителя да намали прекомерните разноски за адвокатски хонорар на взискателя е самостоятелен процесуален въпрос, от който не зависи изхода на изпълнителното производство. Той е съществен, тъй като касае упражняването на самостоятелното процесуално право на длъжника по изпълнение да претендира намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и присъждане на разноски в разумни граници, което следва да бъде гарантирано и при отказ на частния съдия-изпълнител, а и на държавния такъв.. Разрешаването на този въпрос би имал значение не само за това производство, а и за създаване на съдебна практика по този въпрос при действието на новия ГПК, в който не съществува аналогична норма на чл. 70 от отменения ГПК. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като цитираните в частната жалба правни норми се нуждаят от тълкуване.
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна..
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 435, ал.2 от действащия сега ГПК, която изброява лимитативно действията на съдия-изпълнителя, които подлежат на обжалване от длъжника не предвижда обжалване на отказ на съдия изпълнител да намали разноските, направени за адвокатски хонорар на взискателя.
Определението е неправилно.
За разлика от отменения ГПК, който предвиждаше обща възможност за обжалване на всички действия на съдия-изпълнителя от страните в изпълнителното производство, новия ГПК изчерпателно изброява кои действия подлежат на обжалване и от кого. Нормата на чл. 435, ал.2 от ГПК изброява действията на съдия-изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Откази на съдия-изпълнителя не могат изобщо да се обжалват от длъжника. Глава 39-та обаче се отнася само за защита против изпълнителни действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в новия ГПК е в част първа “О”. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал.1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен е уреден в чл. 78, ал.5 от новия ГПК, който също е част първа “О”. Този кодекс не предвижда изрична норма в общите правила, която да предвижда обжалваемост на определението в частта за разноските, аналогична на чл. 70 от отменения ГПК, а съгласно чл. 274, ал.1 на обжалване подлежат само определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които закона изрично предвижда обжалване. От общите правила обаче може да се извлече тази възможност. Нормата на чл. 80 от ГПК задължава претендиращият разноски да представи списък на разноските си. Неизпълнението на това задължение преклудира възможността й да обжалва съдебния акт за разноските. Така по аргумент от този текст следва да се приеме, че за длъжника, който не следва да представя списък за разноските е открита безусловно възможността да обжалва постановлението на съдия-изпълнителя за разноските, респективно отказа му да се произнесе по искането за намаляването им. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителя /особено на частния-съдия изпълнител/ да се произнесе по това искане. Законодателят не е допуснал уговаряне на по-висок хонорар за частния съдия-изпълнител с всизкателя за сметка на длъжника с изричната норма на чл. 78, ал.3 от ЗЧСИ. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя.
По изложените съображения, като е приел, че отказа на съдия-изпълнителя да намали разноските на взискателя е необжалваем от длъжника, окръжния съд е допуснал неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по същество на жалбата против този отказ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 09.09.2008г.по гр.д. № 2420/2008г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от “Л” ЕООД гр. П. жалба № 93268/04.07.2008г. против отказа на частен съдия-изпълнител В. А. да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя по изп. д. № 2* поради прекомерност и
ВРЪЩА делото за произнасяне по тази жалба по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: