О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 10.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 06 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3638/2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. А. А. против решение № 1283/21.97.2008г., постановено по гр.д. № 1057/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение от 18.02.2008г. по бр.д. № 1*7г. на Първомайски РС в обжалвана част, с която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, упражняването на родителските права върху малолетното дете А, роден на 14.09.2003г. са предоставени на майката Е. Д. А. с предбрачно фамилно име Д. Това решение се обжалва изцяло от А.
За да постанови това решение, въззивният съд е разгледал всички наведени от въззивникът пред него доводи, преценил ги е като неоснователни и оболващи тезата на бащата за това, че майката няма добри родителски качества и е формирал извод, че и с оглед ниската възраст на детето, родителските права следва да се предоставят на майката. Съдът не е възприел свидетелските показания на майката, сестрата и зетя на касатора, като се е позовал на нормата на чл. 136 ГПК /отм/ и поради противоречието им с останалите доказателства по делото – експертизи вкл. и социални доклади. Позовал се е на приетата по делото психиатрична експретиза на детето, според която тревогите и притесненията на детето са свързани със създалата се ситуация на раздяла между двамата родители, но детето има напълно нормално психическо и физическо развитие. Съдът, въз основа на експертизата не е възприел тезата на бащата, че детето е силно повлияно от религиозните убеждения на майката, като е приел за установено и от социалните доклади, че детето не се възпитава в религиозен дух, не прави разлика между основните понятия в традиционната И. православна църква, към която принадлежи бащата и Ц. на адвентистите, към която е ориентирана майката на детето. Съдът е преценил като неоснователен и доводът на бащата, че майката не се грижи за здравето на детето, като в тази насока съдът се е позовал на това, че то има личен лекар, който е посещаван редовно от майката и неговите предписания са изпълнявани. Това, че бащата води детето за прегледи, консултации и лечение и при друг лекар не изключва грижите на майката за здравословното му състояние.
Според касатора, основният материално правен въпрос, който следва да се разреши е по приложението на нормата на чл. 106 от СК – на който от двамата родители, въз основа на какви законови критерии следва да се предостави упражняването на родителските права. Обосновава допускането до касация и с трите основания по чл. 280, ал.1 от ГПК, защото не е спазено ПП-1-74 р.-ІІ, в различни решения са определяни различни критерии, въз основа на които са предоставяни родителските права и произнасянето на ВКС по този въпрос, ще доведе до уеднаквяване на практиката и до точното прилагане на закона. Формулира и съществен процесуален въпрос – необходимостта събраните доказателства да се обсъждат по отделно и в съвкупност, което не е сторено, според жалбоподателя и с това е нарушена задължителната практика на ВКС, в различни решения, съдилищата процедират по различен начин при мотивиране на актовете си и произнасянето на ВКС по този процесуален въпрос ще доведе до уеднаквяване на практиката.
Ответницата по касация Е. А. /Димитрова/ оспорва допускането до разглеждане на касационната жалба, като излага подробни доводи, че решението не противоречи на задължителната практика на ВКС, защото са съобразени относимите критерии, установени с нея, противоречивото разрешаване на този въпрос е обусловено от конкретните обстоятелства, а разрешаването на конкретния въпрос няма да повлияе върху тълкуването и прилагането на закона.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос относно критериите, които съдът следва да съобразява при вземане на решение на кой от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права е съществен до колкото от него зависи изхода по спора по чл. 106 от СК. По този въпрос ВС с е произнесъл със задължителна практика в ПП № 1 от 1974г., при действието на отменения СК, но не е обявено за загубило силата си и при сега действащия СК, при който разрешението на този въпрос е аналогично. Обсъдените в раздел ІІ критерии обаче се преценяват във всеки конкретен случай от съда предвид конкретните факти и обстоятелства по делото. Въззивният съд е изложил мотиви, въз основа на кои критерии приема, че родителските права следва да се предоставят на майката, като освен ниската възраст на детето за каквато се счита не само пеленаческия период, а и първите години от живота му /критерий по р.ІІ б.”ж” от ПП-1-74/, се е. позовал и на грижите на майката за детето и възпитателските й качества, както и на привързаността му към нея..
Основният повдигнат въпрос в касационната жалба относно преценката на родителските качества и критерии за предоставяне на родителските права са религиозните убеждения на майката, която без да е член на Е. адвентиска църква я посещава, баща й е активен неин член. Касаторът счита, че тази ориентация е негативна за възпитанието на детето, което съдът не бил обсъдил.
При устанвената с конституцията на Република България свобода на вероизповеданието и в рамките на установеното, че всеки от родителите изповядва официално признато и регистрирано вероизповедание, то не може да се преценява като поведение, което обуславя липса на родителски качества. Нормата на чл. 14, ал.1 от ЗЗакрД установява правилото, че отношението на децата до 14 години към религията се определя от двамата родители. За религиозното самоопределение на децата след 14 години е от значение и тяхното съгласие, но при противоречие между тях и родителите, въпросът се отнася за разрешаване, чрез органите по закона до РС С. религиозните убеждения на съпрузите, освен ако те пряко не застрашават живота и здравето на детето не са критерий за предоставяне на родителските права. Такъв е общия морален облик на родителите и с оглед установеното по делото, съдът се е съобразил с него. В конкретния случай и не е установено детето да прави разлика между религиите на двамата родители, а възприемането от него на общите християнски ценности и понятия не може да се приеме, че му вредят, т.е. основният законов критерий за определяне кой от двамата родители да упражнява правата – интересите на детето е спазен.становените и формулирани в ПП № 1* критерий са абстрактно обсъдени, но кои от тях са приложими в конкретния случай, решава съдът по конкретния спор с оглед интересите на детето. Това е сторила възивната инстанция, поради което решението не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика.
Тъй като житейските ситуации са различни, а законовият критерий са интересите на децата, която преценка е винаги конкретна, не може да се очаква уеднаквяване на практиката относно това кога кой критерии е приложим.еднаквяване на практиката по този въпрос е невъзможно, защото е необходима преценка с оглед конкретния случай. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Въпреки това следва да се отбележи, че в съответствие с утвърдената съдебна практика, са предпочетени майчините грижи пред полаганите в действителност грижи на бабата на детето по бащина линия за времето, когато не е на градина /Р № 925-2004-ІІ, Р-694-2002-ІІ/.
Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК – точното прилагане на закона с оглед развитие на правото е налице когато конкретна правна норма е неясна, или непълна, поради което има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл, или когато се налага корективно тълкуване поради промяна на практиката на ВКС. Нито една от тези хипотези не е налице, тъй като нормата на закона – чл. 106 от СК не е неясна, или не пълна. При приложението на чл. 29 от отменения СК е издадена задължителна съдебна практика, която не е обявена за изгубила силата си, а и с оглед аналогичното разрешение се прилага и при действието на новия СК, поради което няма нужда от задължително тълкуване. Практиката на ВКС не е променена, поради което не се нуждае и от корективно тълкуване. По изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Относно формулираният в касационната жалба въпрос – обсъждане на всички доказателства по отделно и в съвкупност, което според касатора, въззивният съд не е направил следва да се отбележи, че този въпрос не е съществен поради следното: Въззивната жалба е подадена на 17.03.2008г. и въззивното производство е протекло по новия ГПК. Съгласно чл. 269 от същия, въззивната инстанция следи служебно за валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, но по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. С мотивите на решението, въззивният съд е обсъдил всички наведени във възивната жалба основания за неправилност на решението. Той вече не е втора инстанция, която разглежда изцяло спора по същество, поради което няма задължения да разгледа и обсъди всички доказателства, а само тези, които са относими към наведените въззивни основания. Затова цитираната задължителна практика на ВС от 1953, 1978г., постановена при действието на отменения ГПК не намира приложение. Към настоящия момент все още не е констатирана противоречива практика на съдилищата по приложението на чл. 269 от ГПК, поради което не е налице и това основание допускане до касация. Вярно е, че нормата е нова, но към настоящия момент съдът я намира за достатъчно ясна, поради което не счита, че се налага и на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по този въпрос касационната жалба да се внася за разглеждане по същество.
Или в обобщение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 от ГПК
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Й. А. А. против решение № 1283/21.97.2008г., постановено по гр.д. № 1057/2008г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: