О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 26.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3234/2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. Т. и Л. И. Т. против решение № 803 от 23.05.2008г., постановено по гр.д. № 987/2008г. на Пловдивски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите против Н. Г. Б. иск за заплащане на сумата 2500 лв. на всеки от ищците, съставляваща частично плащане от дължимата сума 2991 лв. на всеки, съставляваща допълване на запазената им част от наследството на И. Л. Т. , починал на 01.02.1999г. За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че правото да се иска от преобредателя да допълни запазената част на този, който си я възстановил в пари възниква едва в производство по иск по чл. 37 от ЗН за отмяна на сделката, като форма на защита на преобредателя. Съдилищата по същество са приели, че наследникът, който си е възстановил за пазената част няма самостоятелно притезание да иска от преобредателя допълване на запазената си част в пари, а на преобредателя е поставена възможноста да избира да запази имота, или да предложи допълване на накърнената и възстановена запазена част в пари.
Основният материалноправен въпрос, повдигнат в касационната жалба е може ли на основание чл. 37 от ЗН наследник, киойто си е възстановил запазената част без да иска отмяна на сделката, да иска директно от преобредателя допълване на накърнената му възстановена запазена част в пари. Според касатора това е самостоятелно субективно право, признато в чл. 37 от ЗН и само ако то не може да се упражни е възможно да се иска отмяна на сделката с третото лице-преобредател.
Касаторите обосновават допускането до касация с необходимостта от тълкуване на нормата на чл. 37 от ЗН, която явно е неясна, а по нея до този момент има оскъдна практика, която не отговаря на поставения въпрос.- основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК
Ответникът по касация счита, че няма основание за допускане до разглеждане, но не излага съображения по това становище.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е съществен, тъй като касае въпроса за съществуване на субективното право, чиято защита се претендира по съдебен ред – правото на наследника с възстановена запазена част да иска допълването й от преобредателя, предвидено в чл. 37 от ЗН и за начина, по който то се упражнява. Разрешаването на този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, а от там и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Това основание за допускане е налице когато приложимата правна норма, или правна норма, на която се основава страната е неясна, или непълна, поради което има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Нормата на чл. 37 от ЗН има сложна конструкция както от гледна точка на вида и обема на права, които урежда, така и от гледна точна на предпоставките за упражняване на всяко от тях и съществува ли зависимост между тях. Тази норма е рядко прилагана и по нея ВКС и преди това ВС не е имал много поводи да се произнася, поради което практиката е оскъдна. В нито едно от публикуваните и оповестени решения материално правния въпрос, повдигнат с касационната жалба не е бил поставян и разрешен. Затова касационната жалба следва да се допусне до разглеждане с оглед изясняване на смисъла, вложен от законодателя в чл. 37 от ЗН с оглед точното му прилагане и за развитие на правото.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Т. И. Т. и Л. И. Т. против решение № 803 от 23.05.2008г. по гр.д. № 987/2008г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото. При не внасяне на дължимата държавна такса, касационната жалба ще се върне.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: