О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 22.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4674/2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. Б., П. Н. Б. , М. А. Ц. , Г. А. Б. , Г. Д. Б. , С. Г. Б. , Н. Г. М. против решение от 30.07.2008г. по гр.д. № 193/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д.0 92/2007г. РС К. С последното е отхвърлен искът, предявен от касаторите против О. К. по чл. 53, ал.2 от ЗКИР да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към момента на одобряване на регулационния план на ЦГЧ на гр. К. със заповед № 925/02.06.1993г. ищците, като наследници на Г. М. Б. са били собственици по наследство, давност и реституция по ЗВСОНИ на имот 3201 от кв. 274 по плана от 1965г. със застроена площ 553,70 кв.м., който неправилно е включен в парцел **** в кв. 274, целият от 1483 кв.м., записан на поликлиника и Бърза помощ, както и че в кадастралния план е допусната съществена непълнота, изразяваща се в незаснемането на този имот като самостоятелен..
За да постанови това решение, въззиният съд е възприел установеното от РС, че по ЗОЕГПНС е отчужден от наследодателя на ищците /сега касатори/ Г. Б. склад от 208 кв.м., който е попадал върху терена на парцели ІІІ-312 и ІV-313 от кв. 25, записани на негово име в разписната книга по плана от 1909г. Окръжният съд е възприел изводите на РС, че ищците не доказват правото на собственост на наследодателят си върху процесния терен, тъй като той не е имал нот. акт за собственост от преди отчуждаването и защото не се установява дали е отчужден терена под и около склада. Алтернативно РС е приел, че няма основание за реституция поради това, че мероприятието е изпълнено и имота не е във вида, в който е бил отчужден. Този довод е възприет също от ОС, без да се сочат съображения за това е да се прави анализ на доказателствата, установяващи този факт.. Единствените собствени изводи, които е изложил ОС са тези, че от решението на областния управител за обезщетяване на ищците, като наследници на собственик на съборения склад не може да се приеме, че те са собственици на процесното дворно место, което е било под сградата и че са неоснователни доводите за несъобразяване с ТР на ВКС, което не е конкретно посочено.
В касационната жалба, касаторът формулира основният процесуален въпрос: когато е отчуждено по ЗОЕГПНС само постройката, без да е описано дворното место, отчуждаването отнася ли се и за него, респективно правото на собственост върху дворното место как се установява и достатъчен ли е констативен нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка през 1993г на осн. чл. 9 от ЗВСОНИ. Поставен е и материално правния въпрос наличието на паркинг, плочник и бордюри съставляват ли изменение на имота в друг вид и има ли значение реализирането на обществено мероприятие, или е от значение само трансформирането на имота в друг обект на собственост. Поставен е и съществен процесуален въпрос – не обсъждане на събраните по делото доказателства и доводи от въззивната инстанция като втора по същество, а възприемане на изводите на първата инстанция без собствени мотиви по съществените материално правни въпроси.
Обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на решението със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2000г. за характера на въззивното обжалване и ТР № 1/1995г., ТР № 6/2006г. както и с решения на ВКС, които разкриват постоянната практика, относно установяване правото на собственост върху имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС.
Ответникът по касация О. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба основни материално правни въпроси са съществени, защото се отнасят към две от предпоставките за реституция по ЗВСОНИ, от разрешаването на които зависи крайният извод от спора. Повдигнатият процесуален въпрос е съществен, тъй като има пряко отношение към изхода на спора, защото крайните изводи могат да се направят само при анализ на всички събрани относимви към спора доказателства.
Тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/1995г., ТР № 6/2006г и с решения на ВКС по отделни дела / № 299:1997г. Решението е постановено и в противоречие със задължителната практика – ТР № 1/2000г. на ОСГК. Затова е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което касационната жалба следва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от И. Н. Б., П. Н. Б. , М. А. Ц. , Г. А. Б. , Г. Д. Б. , С. Г. Б. , Н. Г. М. против решение от 30.07.2008г. по гр.д. № 193/2008г. на Кюстендилски окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 33,88 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: