О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
Гр. София 19.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1453/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. Т. Г. от С. против решение № 137/30.05.2009 г. по гр.дело № 182/2009 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила първонистанционното решение № 138/3.11.2008 г. по гр.дело № 254 по описа за 2007 г. на Районен съд С. и ревандикационният иск е отхвърлен.
Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК, защото счита, че въззивният съд е решил същественият процесуалноправен въпрос, относно равенството на страните в процеса, принцип гарантиращ правото им на защита, регламентиран в чл.4 ал. 2 ГПК /отм./, в противоречие със съдебната практика, а разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на доводите си цитира решение № 773/89 г. по гр.дело № 509/1989 г. на ІІІ-то г.о. ВС и решение № 205/2001 г. по гр.дело № 147/2000 г. на ІV-то г.о. ВКС.
Ответниците по касационната жалба О. –. и Ц. Т. А. от гр. С. не изразяват становище по нея.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 138 по гр.дело № 254/2007 г. на Районен съд С. , с което е отхвърлен ревандикационния иск на А. Г. и Ц. А. срещу О. С., по отношение на спорния имот, представляващ ПИ № 0* с площ 10 дка, целият от 15,890 дка, в м. „Р” в землището на гр. С., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Обсъдените от съда решения на ПК- С. от 1996 г., с които ищците се легитимират с възстановено право на собственост, с план за земеразделяне са мотивирали изводи за отсъствие на доказана идентичност с претендирания имот, като част от имот № 0* целият с площ 23,015 дка, актуван с акт за публична общинска собственост № 4/18.08.1997 г.
Цитираната от касаторката съдебна практика е неотносима към поддържаните от нея основания по чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК, защото: решението по гр.дело № 509/1989 г. на ВС е дало разрешение на въпроса, касаещ правомощията на второинстанционния съд, когато по реда на надзора са отменени решенията на първата и на втората инстанция, правомощия, различни от тези на въззивния съд, регламентирани в Д. втори, Г. 18 /ДВ.бр.124/1997 г. – отм-/. Цитираното решение № 205/2001 г. по гр.дело № 147/2000 г. на ВКС на РБ също разглежда процесуални въпроси, различни от въпроса, по който въззивният съд се е произнесъл, а именно отсъствие на материалноправна легитимация.
Съгласно ТР № 1/97 г. на ОСГК решенията на общинските поземлени комисии по чл.18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи, или възстановими стари реални граници или в нови реални граници, с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Касаторката не се легитимира с решение на ПК, имащо конститутивно действие и създаващи й конкретни права, в обем и граници, върху конкретен имот, който да се идентифицира с част от имот № 0* в м.”Р”, целият с площ 23,015 дка, за който ответникът, О. С. е съставил акт № 4/1997 г. за публична общинска собственост, все обстоятелства, които имат пряко значение за решаването на въпроса за принадлежността на правото на собственост на касаторката към настоящия момент.
В този смисъл не е налице противоречие в решения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос за принадлежността на правото на собственост на ищците, при обсъждане на решенията на ПК № 45/12.03.1996 г. и № 1* от 12.07.1996 г., в който имотът не е идентифициран, като самостоятелен обект на собственост по земеразделителния план на гр. С..
Водим от горните съображения и като констатира, че по поддържаното второ основание, по чл.280, ал.1 т. 3 ГПК не се съдържат конкретни аргументи и обстоятелства, касационният съд счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 137 от 30.05.2009 г. по гр.дело № 182/2009 г. на Хасковски окръжен съд, по касационната жалба на А. Т. Г. от гр. С., с вх. № 8395/29.09.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: