О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
Гр. София 01.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1271/2009 г
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. П. Т. от гр. Г., против решение от 15.05.2009 г. по гр.дело № 2004/2005 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 9.02.2001 г. по гр.дело № 8786/1999 г. на Софийски районен съд, и е уважен ревандикационният иск срещу ответниците.
Касаторката твърди, че са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да аргументира отделните хипотези на т.1, т. 2 и т. 3 на процесуалната норма, защото счита, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона – в случая на чл.108 ЗС, при налична необходимост от уточняване критериите, относно законоустановените предпоставки за уважаване на предявената ревандикация, или при липса на същата, за да бъде отхвърлена.
Ответниците по касационната жалба П. А. С. и Г. С. Т. и двамата от гр. С. не изразяват становище по нея.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да уважи ревандикационния иск срещу ответниците Т, въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е отчужден от техния наследодател, с нот.акт № 71/1995 г., и е придобит от купувача по договора за покупко-продажба М. И. А. , който е прехвърлил същия имот на ищеца, с нот.акт № 48/1999 г.
Касаторката не е посочила правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което задължение, съгласно чл.284 ал. 1 т. 3 ГПК изисква точно и мотивирано изложение на касационните основания и е относимо и към касационната жалба по ал. 3 т.1 на същата правна норма. Изискването за конкретизиране на материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, защото определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, още повече, че касаторката не се позовава конкретно и на основанията, посочени изчерпателно от законодателя, в хипотезите на т.1, т. 2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1 т.1,т.2 и т. 3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 15.05.2009 г. по гр.дело № 2004/2005 г. на Софийски градски съд, по касационната жалба на М. П. Т. от гр. С., с вх. № 32438/22.06.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: