О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 13.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, ВТОРО ГРАЖДАНСКО отделение, в закрито заседание на 5 август 2009 г. две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдия ЕЛСА ТАШЕВА ч.гр.дело №164/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 предл.второ ГПК, образувано по частна жалба на А. Г. П. от гр. С. против определение №33/26.01.2009 г. по гр.дело №6135/2007 г. на ВКС на РБ, I-во г.о., с което е оставена без разглеждане, като недопустима касационната му жалба срещу решение №262/16.07.2007 г. по гр.дело №862/2006 г. на П. окръжен съд и е осъден да заплати разноски по делото, в полза на Й. Т. К. , в размер на 300 лв. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова настоява за отмяната му.
Ответникът по частната касационна жалба Й. Т. К. от гр. С., изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение.
Частната касационна жалба отговаря на изискванията на чл.275 ал.1 и 2 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да приеме недопустимост на касационната жалба срещу възизвното решение, с което е отхвърлен иска на А. Г. П. срещу И. Т. К. , касационният съд е приел, че въззивното решение касае искове с цена под 5000 лева, защото се претендират различни по вид и стойност подобрения, които е описал, с оглед претенциите на ищеца. Обосновал е извода, че всяка от претенциите за подобрения представлява отделен иск, с цена под 5000 лв. и независимо, че са разгледани в едно производство, като обективно съединени искове за тях е относима процесуалната разпоредба на чл.218а ал. 1 б.“а“ ГПК /отм./ и постановения по тях съдебен акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол. По отношение на разноските за касационното производство, поискани от ответника по жалбата Й. К. е приел, че се дължат, на основание чл.64 ал. З ГПК /отм./, затова ги присъдил в размера, в който са направени, а именно 300 лв. — по договора за правна помощ, приложен в касационното производство.
Касационният съд в друг тричленен състав счита, че не са налице предпоставки за отмяна на обжалваното определение, което е съобразено с процесуалната норма на чл.218а, ал.1, б.“а“ ГПК /отм./, изключваща възможност за касационен контрол върху въззивните решения на окръжните съдилища, постановили решения по искове, с цена под 5000 лв. Жалбоподателят е обжалвал решението на П. окръжен съд, произнесъл се като въззивна инстанция по няколко обективно съединени искове, всеки от които е под 5000 лв., видно от мотивите на съдебния акт , в който по всеки от исковете са обосновани правни изводи за тяхната неоснователност и недоказаност, независимо, че в диспозитива на съдебния акт е сумирал тяхната стойност и ги отхвърлил, за общата сума 3 788.80 лева.
Неоснователен е довода на касатора, че общата сума на предявените отделни претенции надвишава сумата 5000 лв., защото приложената процесуална норма, ограничаваща касационния контрол регламентира изискването за стойността на всеки от исковете, предмет на разглеждане.
Правилно касационният съд е приложил разпоредбата на чл.64 ал. З ГПК /отм./, съгласно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Ответникът е направил разноски, в размер на 300 лв., които представляват адвокатски хонорар за явяването на неговия пълномощник -адвокат Д. , в касационната инстанция, в съдебно заседание на 21.01.2009 г., които са поискани да бъдат присъдени.
Водим от горните съображения, ВКС, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна частната касационна жалба, която оставя без уважение, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 33/26.01.2009 г. по гр.дело №6135/2007 г. на ВКС на РБ, I -во г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: