О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
Гр. София 21.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 489/2010 г
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на С. И. Т. от[населено място] против определение № 12572/17.09.2010 г. по ч.гр.дело № 10043/2010 г. на С. градски съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу определение от 31.05.2010 г. по гр.дело № 57587/2009 г. на СРС, 52 с-в и производството по делото е прекратено. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото счита, че неправилно съдът приема, че един нищожен договор, който по съществото си в съдебна спогодба от 14.06.1993 г. между И. С. Т. и Д. К. Т. има сила на пресъдено нещо и може да породи правни последици, същевременно изключвайки обсъждането на въпроса за неговата нищожност в настоящото производство. Според касатора този въпрос бил решен в противоречие със съдебната практика в Постановление № 7/28.ХІ.1973 г. на Пленума на ВС, което било основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и отмяната му.
Ответницата по частната касационна жалба И. И. И. от[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и моли по въззивното определение да не се допуска касационно обжалване, като й се присъдят разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: по иска за делба на С. И. Т. срещу И. И. И. е образувано производство пред С. районен съд, с което е претендирал да се допусне делба на процесния имот, /подробно описан, с изключение на лятната кухня/, при равни части за страните. В отговор на предявения иск ответницата е възразила, относно допустимостта му, като се позовала и приложила по делото протокол от 14.06.1993 г. по гр.дело № 883/1992 г. на СРС, с което е одобрена съдебна спогодба, касаеща процесния имот и дяловете на съсобствениците С. И. Т. от една страна и И. С. Т. и Д. К. Т.. Представената съдебна спогодба е мотивирала съда да приеме недопустимост на новопредявения от С. Т. иск за делба, поради формираната по отношение на страните и съда сила на пресъдено нещо, затова върнал недопустимата искова молба на ищеца и прекратил образуваното по нея производство за делба.
Въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за недопустимост на повторно заведеното делбено производство, приключило със съдебна спогодба, ползваща се със сила на пресъдено нещо и разпростирайки своето действие и спрямо правоприемниците-чл.220 ал.1 ГПК /отм./, нов чл. 298 ал. 2 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл и по повдигнатото от жалбоподателя възражение, направено за първи път във въззивното частно производство и изразяващо се в нищожност на съдебната спогодба, за което приел, че не дължи отговор, защото обсъждането му по същество е недопустимо, при отсъствие на предявен иск.
Касационният съд счита, че посоченият от касатора материалноправен въпрос за нищожността на съдебната спогодба, повдигнат с възражение едва в образуваното частно въззивно производство представлява процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на предприетата форма на защита, какъвто въпрос не се разглежда в цитираната задължителна съдебна практика в Постановление № 7/28.ХІ.1973 г. на Пленума на ВС. Напротив, цитираното постановление обявява, че съдебната спогодба, постигната в производството за делба не се отличава от спогодбата в исковото /съдебно/ производство и извънсъдебната, които по своето естество са двустранни договори, чиято нищожност, или унищожаемост може да бъде предявена по исков ред, ако са налице условията за това на чл. 26, или чл.27 ЗЗД, а също така могат да бъдат развалени по исков ред, ако са налице условията на чл.87 ал. 3 ЗЗД.
В случая не са налице процесуални действия от страна на касатора, изразяващи се в предявяване на иск по чл.26 ЗЗД за да се налага извършването на касационен контрол върху въззивното определение, по реда и условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, ето защо касационният съд, констатирайки отсъствие на предпоставките за това постави в тежест на касатора направените от ответницата разноски за настоящето производство, в размер на 400 лева, и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 12572/17.09.2010 г. по ч.гр.дело № 10043/2010 г. на С. градски съд по частната касационна жалба на С. И. Т. от[населено място], с вх. № 68127 от 6.10.2010 г.
ОСЪЖДА С. И. Т. от[населено място] да заплати на И. И. И. от[населено място] разноски за настоящето производство в размер на 400 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: