О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1205
Гр. С. 15.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Елса Ташева
гражданско дело № 729/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Т. К. Д. от с. Г. В., обл. Р., Д. А. А. от гр. Р., А. А. Н. от гр. Р., И. Г. Г. от с. Б., обл. Р. и П. Г. Г. от с. Б., обл. Р., против решение № 72/26.02.2010 г. по гр.дело № 1023/2009 год. на Р. окръжен съд, с което се потвърждава първоинстанционното решение № 122/26.10.2009 г. по гр.дело № 1201/2009 г. на Р. районен съд, в частта, с която е допусната съдебна делба на полска култура от 34.408 дка, ІІІ-та категория, в м. ”Ю.”, в землището на с. Г. В., представляваща имот № 017003 по плана за земеразделяне, с ЕКАТТЕ 15829.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 т. 2 ГПК, защото считат, че същественият материалноправен въпрос, изразяващ се в предпоставките за уважаване на претенцията за придобиване на собственост въз основа на десетгодишно давностно владение е решен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на доводите си касаторите цитират съдебна практика в решение № 304 по гр.дело № 75/1995 г. на І-во г.о. ВКС, решение № 1049 по гр.д.№ 5016/2007 г. на V-то г.о. и решение № 8 по гр.дело № 416/2002 г. на І-во г.о. ВКС.
Ответниците по касационната жалба К. Н. П., Б. Д. К., Р. С. Д., Н. Д. Д., М. И. Г. и Т. И., всички представлявани от адв. И. гр. Р. изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да им се присъдят разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иска за делба и по отношение на процесния имот, представляващ полска култура от 34.408 дка, по отношение на който касаторите, в качеството си на ответници са възразили, че е изключителна собственост на двама от съделителите – И. Г. и А. Н., въззивният съд е обсъдил правни изводи за отсъствие на доказателства, установяващи промяна на намерението на владението им, а именно от владение за себе си, като съсобственици и държатели за останалите съсобственици, във владение единствено за себе си. Нещо повече, за съделителя И. Г., който е заявил съсобствени права, наред с останалите сънаследници на общия наследодател на страните Н. Д. Н., б.ж. на с. Г. В., обл. Р., починал на 4.09.1976 г. предявявайки претенция за делба на процесния имот, въззивният съд е изразил становище, че той не е заявил изключителни права върху процесния имот и дори не е обжалвал първоинстанционното решение, с което делбата е допусната, поради възникналата съсобственост върху имота, по силата на наследяване.
Обсъждайки обстоятелствената част на изложението към касационната жалба по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, според което „правните изводи на въззивния съд, относно наличието в случая на всички елементи от фактическия състав на института на придобивната давност са неправилни” касационният съд счита, че не може да конкретизира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Касаторите са длъжни да посочат правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въззивният съд е приел за разглеждане възражението на касаторите, изразяващо се в придобиване на изключително право на собственост, по силата на давностно владение и мотивирал извода, че един от елементите на фактическия състав не е осъществен, затова е отрекъл приложението на материалноправната норма на чл.79 ЗС.
Непосочването на правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, с оглед на това и цитираната съдебна практика не може да се отнесе към заявеното от касаторите основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, затова ВКС на РС, ІІ-ро г.о. постави в тежест на касаторите направените от ответниците разноски, за това производство, в размер на 150 лева, констатирайки че не са налице предпоставките за упражняване на касационен контрол. Водим от горните съображения
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 72 от 26.02.2010 г. по гр.дело № 1023/2009 г. на Р. окръжен съд, по касационната жалба на Т. К. Д. от с. Г. В., обл. Р., Д. А. А. от гр. Р., А. А. Н. от с.гр., И. Г. Г. от с. Б., обл. Р. и П. Г. Г. от с.село, с вх. № 2954/31.03.2010 г.
ОСЪЖДА Т. К. Д. от с. Г. В., обл. Р., Д. А. А. и А. А. Н. от гр. Р. и И. Г. Г. и П. Г. Г. от с. Б., обл. Р. да заплатят на К. Н. П. от с. Р., обл. Р., Б. Д. К., Р. С. Д. и Н. Д. Д. от гр. Р. сумата 150 лв., представляваща разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и на подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: