О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
Гр. София 28.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 132/2011 г
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. М. Д. и Д. Д. Д. от[населено място] против решение № 1033 от 19.07.2010 г. по гр.дело № 2069/2009 г. на В. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 927/31.07.2006 г. по гр.дело № 2899/2005 г. на Б. районен съд, с което е прието, че А. Ж. А. не е собственик на недвижим имот-апартамент № 20, находящ се на първия етаж в сградата на [улица] вх.”Б”[населено място] с площ 94.14 кв.м. и за отмяна на нот.акт № 30/1996 г. и е прекратил, като недопустимо производството по иска на М. и Д. Д. в тази част, както и в останалата част на решение № 927/31.07.2006 г. по гр.дело № 2899/2005 г. на РС[населено място] и върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.
Въпреки задължението по смисъла на чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите не са изложили точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Позоваването на чл.280, ал. 1 т.1, т.2 и т. 3 ГПК и подробните съображения за неправилност на съдебния акт не аргументират регламентираните три хипотези, като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторите цитират съдебна практика, изразена в ТР № 178/30.06.1986 г. по гр.дело № 150/85 г. на ОСГК на ВС и ТР № 91/1.09.1974 г. на ВС, като считат, че въззивното решение им противоречи.
Ответникът по касационната жалба А. Ж. А. от[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и настоява да му бъдат присъдени разноските за настоящото производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да обезсили въззивното решение, в частта на предявеният отрицателен установителен иск на М. и Д. Д. срещу А. А. и касаещ ап.№ 20 в сградата на [улица], вх.Б, с площ от 94.14 кв.м., находящ се на първи партерен етаж, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.224 ГПК /отм./, позовавайки се на влязло в сила решение по гр.дело № 4066/2004 г. на БРС, оставено в сила с решение по гр.дело № 137/2005 г. на Б., потвърдено с решение по гр.дело № 284/2006 г. на ВКС, с което Д. са осъдени да предадат на А. владението на собствения му недвижим имот № 20, ведно с таванско помещение № 20, на основание чл.108 ЗС.
По отношение на претенцията на ищците Д. срещу ответника А., касаеща установяване на правото на собственост върху апартамент № 21 находящ се в сградата на [улица] вх.Б, с площ 91.09 кв.м., ведно с таванско помещение № 21, въззивният съд е приел, че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по положителен установителен иск, вместо по иска, с който е сезиран от ищците, а именно с отрицателен установителен иск за собственост.
В този смисъл и съобразно задължителните указания в ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд обезсилил обжалваното решение и в тази част и върнал производството на районния съд за произнасяне по предявения от касаторите отрицателен установителен иск, както и в частта, с която първоинстанционния съд се е произнесъл по предявения от А. А. срещу М. и Д. Д. иск по чл.108 ЗС за същия апартамент, след присъединяване към производството на гр.дело № 2897/2005 г. на БРС, защото искът по присъединеното дело следвало да се разгледа едновременно с предявения отрицателен установителен иск, поради връзката между двата иска и доколкото същите имат идентичен предмет-установяване на правото на ответника върху процесния недвижим имот.
Касаторите не са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд, но в противоречие с практиката в цитираното от тях ТР № 178/1986 г. на ОСГК на ВС, според което собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот и при уважаване на предявения иск нотариалният акт се отменява. Въззивният съд не е отрекъл процесуалната допустимост на установителния иск за собственост, който с оглед на уточнението на исковата молба е квалифицирал, като отрицателен установителен иск, с какъвто е сезиран районния съд, но недопустимо произнесъл се по иск, с какъвто не е сезиран, а именно по положителен установителен иск за собственост, което налага извода, че цитираната съдебна практика е неотносима към обжалваните процесуални действия на въззивния съд, Неотносимо към въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение е и позоваването на ТР № 91/74 г. на ОСГК на ВС, с което се определя характеристиката на иска за собственост по чл.108 ЗС, относно вещ, обща на двамата съпрузи, като действие на обикновено управление, което може да извърши всеки от тях.
По изложените съображения касационният съд счита, че и останалата цитирана от касаторите съдебна практика не аргументира някоя от хипотезите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл. 280, ал.1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК, защото не е свързана с конкретен правен въпрос, затова и като констатира, че ответникът не е представил доказателства за направените от него разходи за настоящето производство не му присъди такива, а
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1033/19.07.2010 г. по гр.дело № 2069/2009 г. на В. окръжен съд, по касационната жалба на М. М. Д. и Д. Д. Д. от[населено място], с вх. № 35645/23.09.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: