1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1100
Гр. София, 24.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 592/2010 г
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. И. Т. от[населено място], Община „Р.”, обл. П. против решение № 1924/26.11.2009 год. по гр.дело № 2433/2009 г. на П. окръжен съд, в частта с която делбата на земеделски земи е допусната при квота за касатора 18/216 ид.части, вместо при квота 9/54 ид.части. В касационната жалба и в постъпилото допълнение към нея, с вх. № 3157 от 5.02.2010 г., в отговор на три разпореждания на въззивния съд за отстраняване на недостатъци, съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3 т.1 и т. 2 ГПК касаторът не е посочил основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводите за нарушение на материалноправната норма на чл. 91 а ЗН, която въззивният съд отказал да приложи, тъй като извършеният отказ от наследство на неговия баща и пряк наследодател на И. Т. Р. е след одържавяване на земите /коопериране/, но след възстановяване правото на собственост върху тях, както и доводите му, че реална реституция на процесните имоти е налице едва с решение № А10А на ПК „М.” от 3.08.1999 г., а не на един предходен момент, когато е постановено първото решение на ПК „М.” от 18.02.1994 г. и имотите са посочени само по номера, площ и местности, без да са посочени конкретните граници на всеки имот поотделно, са доводи за неправилност на съдебния акт, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и тяхното обсъждане по същество в настоящото производство по чл.288 ГПК е недопустимо. В тази връзка цитирането на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, както и цитирането на касационното решение № 416 по гр.дело № 844/2003 год., в което се обсъждат предпоставките за приложението на чл. 91 А ЗН е недостатъчно, за да се мотивира извод за наличие на някое от основанията на процесуалната разпоредба на чл.280 ал.1 ГПК, при отсъствие на посочен от касатора конкретен материалноправен, или процесуалноправен въпрос, от значение за конкретното дело, който е формирал решаващата воля на съда, но не и правилността на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1924 от 26.11.2009 г. по гр.дело № 2433/2009 г. на П. окръжен съд, в обжалваната част, по касационната жалба на А. И. Т. от[населено място], Община „Р.”, обл. П., с вх. № 109/4.01.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: