О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 29.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 25 юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 175 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответниците К. Т. М. и А. С. М. и двамата чрез адв.П. М. против определение от 28.01.2011 г. по гр.дело № 203/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на въззивното решение на осн.чл.192,ал.4 ГПК в частта, с която са присъдени в тежест на жалбоподателите сумата 611.60 лв. разноски по делото и в частта на същото решение, с която е отменено първоинстанционното решение, с което са им присъдени разноски 100 лв. Искат да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него в полза на жалбоподателите се присъди сумата 100 лв. разноски по делото.
Ответницата по частната жалба Т. И. Й., чрез адв. А. Б. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирани страни в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите-ответници по иска за изменение на осн.чл.192,ал.4 ГПК/отм./ на въззивното решение в частта относно присъдените разноски.
Въззивното решение е постановено по подадена въззивна жалба от ищцата Т. И. Й. срещу решение от 17.07.2007 г. по гр.дело № 4098/2005 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска с пр.осн.чл.109 ЗС, предявен от жалбоподателката Й. и М. М. Й. срещу К. Т. М. и А. С. М.. С въззивното решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС. В частта, с която ищцата Т. И. Й. е осъдена да заплати на К. Т. М. и А. С. М. 100 лв. разноски първоинстанционното решение е отменено. Въззивният съд е присъдил в полза на ищцата-въззивник направените разноски по делото в размер на 611.60 лв., като се е позовал по аргумент на разпоредбите на чл.65,ал.2 ГПК/отм./. С решението е прието, че предявеният иск с пр. осн. чл. 109 ЗС за преустановяване ползването от ответниците на самоделен водонагревателен уред, поради протичане на ток през водопровадните части в банята и кухнята на жилището, собственост на жалбоподателката е бил основателен до 09.11.2010 г. Към този момент ответниците са заменили самоделният водонагревател със стандартен водонагредателен уред. На осн.чл.188,ал.3 ГПК/отм./ съдът е съобразил този факт и е приел иска за неоснователен. Поради това, че ответниците са станали причина за завеждане на делото по аргумент на чл.65,ал.2 ГПК/отм./ е прието, че на тях не им се дължат разноски, а сторените разноски от ищцата пред двете инстанции са възложени в тяхна тежест.
Законосъобразно въззивният съд е аргументирал изводите си с разпоредбите на чл.65,ал.2 ГПК/отм./, според които ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, освен в случаите по чл.63, ал.1,б.”д”. В настоящият случай ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на делото, съответно не са признали иска, като действията, извършени от тях, препятстващи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците върху собственото им жилище са били преустановени в хода на делото пред въззивната инстанция – към 09.11.2010 г. Към този момент ответниците са заменили самоделният водонагревател със стандартен водонагревателен уред. С оглед на тези факти и по аргумент на чл.65,ал.2 ГПК/отм./ на ответниците не се дължат разноски по делото с оглед изхода на спора пред въззивната, съответно пред първата инстанция. Направените разноски от ищцата Т. И. Й. пред първата и въззивна инстанция в размер на сумата 461,60 лв. следва да се присъдят в тежест на ответниците. Относно уговореното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лв. съдът намира, че не представлява направени разноски по делото, тъй като в договора за правна помощ от 20.03.2009 г., сключен между ищцата Т. Й. и адв. А. Б. е отразено, че сумата следва да се изплати при влизане на решението в сила.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени само в частта относно присъдената в полза на ищцата Т. Й. сума 150 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. В останалата обжалвана част – за сумата 461.60 лв. разноски по делото за двете инстанции, направени от Т. Й. и в частта, с която е отменено решението на СРС в частта, с която Т. Й. е осъдена да заплати на жалбоподателите сумата 100 лв. разноски обжалваното определение следва да се потвърди.
Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение от 28.01.2011 г., постановено по гр.дело № 203/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на осн.чл.192,ал.4 ГПК/отм./ на решение от 17.11.2010 г. по гр.дело № 203/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която А. С. М. и К. Т. М. ЕГН [ЕГН] са осъдени да заплатят на Т. И. Й. ЕГН [ЕГН] сумата 150 лв./разликата от 461.60 лв. до 611.60 лв./ разноски по делото и вместо отменената част постановява
Отменя решение от 17.11.2010 г. по гр.дело № 203/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която А. С. М. и К. Т. М. ЕГН [ЕГН] са осъдени да заплатят на Т. И. Й. ЕГН [ЕГН] сумата 150 лв. /разликата от 461.60 лв. до 611.60 лв./ разноски по делото.
Потвърждава определение от 28.01.2011 г., постановено по гр.дело № 203/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на А. С. М. и К. Т. М. за изменение на осн.чл.192,ал.4 ГПК/отм./ на решение от 17.11.2010 г. по гр.дело № 203/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която А. С. М. и К. Т. М. ЕГН [ЕГН] са осъдени да заплатят на Т. И. Й. ЕГН [ЕГН] сумата 461.60 лв./разликата от 150 лв. до 611.60 лв./ разноски по делото, както и в частта на същото решение на Софийски градски съд, с която е отменено решението на Софийски районен съд от 17.07.2007 г. по гр.дело № 4098/2005 г. в частта, с която Т. И. Й. е осъдена да заплати на К. Т. М. и А. С. М. 100 лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: