О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 22.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 246 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. Д. против определение № 792 от 2.06.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2181 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-Г гражданско отделение, с което е отхвърлена частната жалба на С. Г. Д. против определение от 27.09.2007 г. по гр.д. № 26243 от 2007 г. на Софийски районен съд, 41 състав за прекратяване производството по делото.
Ответниците по частната жалба А. Т. Г., Б. А. Г. и Г. А. Г. са оспорили същата по същество, но не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване. Не е постъпило становище и от ответниците А. Т. Т., А. Т. Н., В. Г. П., С. Г. Р., С. Л. К., В. Л. А., Т. Л. Т., Т. Д. Р., Ц. Д. А., Л. Д. М., А. И. А., М. Л. Д. и Й. К. И..
Първоинстанционният съд е прекратил производството по иска на С. Г. Д. по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, поради липса на правен интерес предвид незаявяването на имота за възстановяване през О. с. „З.” и изтичане на срока за предявяване на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Въззивният Софийски градски съд е потвърдил прекратителното определение, излагайки съображения, че в случая намира приложение т.2 от ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС и оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1 – 3 от ЗСПЗЗ и когато административното производство за възстановяване на собствеността не може да започне поради изтичането на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, тъй като се е позовал само на първите две алтернативи в тълкуването кога е допустим иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ /при висящо производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност да се образува чрез предявяване на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ/, но не е съобразил третата алтернатива, а именно наличие на влязло в сила решение за възстановяване на земедел ска земя в реални граници и в този случай се дава възможност за установяване на собственост върху конкретни имоти директно с установителен иск, който да реши окончателно спора за собственост, тъй като според текста на тълкувателното решение, „когато с влязло в сила решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се установи, че собственици на кренкретните земеделски земи са други граждани, а не тези за които е постановено възстановяване на собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия, на основание чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, може да измени постановеното решение, съобразно новите обстоятелства”.
Даденото в частната касационна жалба тълкуване не може да бъде възприето. Правото на собственост върху земеделски имот може да бъде легитимирано само след индивидуализирането му в нарочно регламентираното в ЗСПЗЗ административно производство. В този смисъл указанията по приложение на закона в ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС касаят преценката на правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ именно с оглед възможността да се постанови решение в административното производство, включително и изменение на вече постановено такова. Административното производство обаче се образува само и доколкото е инидициирано от заинтересованите лица в сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ, изтичането на които преклудира възможността да се упражнят евентуално съществувалите права по възстановяване на собствеността върху земеделски имот. В тази връзка хипотезата в ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, на която се позовава касатора, касае указания за наличие на правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ когато различни лица, инициирали в срок административна процедура и легитимиращи се с положително решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници за различни имоти, спорят относно действителното им местонахождение към момента на образуване на Т., а не е свързана с възможност за упражняване на преклудирани права, в какъвто смисъл е даденото в частната касационна жалба тълкуване.
В обобщение атакуваното определение е постановено в съответствие с указанията по приложение на закова в ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, поради което не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 792 от 2.06.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2181 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-Г гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: