О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
гр.София, 23.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 566/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Я. Ц. от гр.Ст.З. против решение № 450 от 06.01.2010 год. по гр.дело № 587/2009 год. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 8/07.08.2009 год. по гр.дело № 2554/2001 год. на Старозагорски районен съд и ревандикационният иск е уважен, както и частично иска по чл.73, ал.1 ЗС. Касаторката се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като счита, че доказателствената тежест за установяване на предпоставките за защита на нарушено право на собственост, разпоредбата на чл.108 ЗС възлага на ищеца, който правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, е решен в противоречие с касационната практика, в цитираните съдебни актове: решение № 2452/1960 год. на ВС, решение № 1174 по гр.дело № 3680/2007 год. на ВКС, ІІІ-то г.о. и решение № 1239 по гр.дело № 4184/2008 год. на ВКС, ІІІ-то г.о.
Ответникът по касационната жалба И. Х. Х. от гр.Ст.З. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и настоява да му се присъдят разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което исковете са уважени, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за тяхната основателност и частична доказаност – на втория иск, по чл.73, ал.1 ЗС. Изследвана е материалноправната легитимация на ищеца, съгласно представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138/2001 год., с който ответницата е прехвърлила възмездно на ищеца правото на собственост върху процесния апартамент срещу сумата 11 700 лева и уговорения срок за предаване на владението – три месеца след извършване на сделката пред нотариуса. Разпитани са и свидетели, които установяват, че и към настоящия момент ответницата/касаторка/ живее в процесния апартамент, при което е направен извод за отсъствие на доказателства, че упражняваното от нея владение е на някакво правно основание. Съдът е мотивирал извод, че ищецът е успял да докаже, с допустимите от закона процесуални средства всички предпоставки на материалноправната норма на чл.108 ЗС, както и на обусловената от нея норма на чл.73, ал.1 ЗС/частично/, с оглед изискванията на чл.127 ГПК/отм./, респ. чл.154 ГПК/нов/.
Това налага извода, че въззивният съд не е разместил неправилно доказателствената тежест, която процесуалната норма възлага на ищеца, за да установи фактите, на които основава своите искания, в какъвто смисъл са цитираните съдебни актове, а напротив, процесуалните му действия са съобразени както с изискванията на закона, така и с цитираната от касаторката съдебна практика, поради което не е налице твърдяното от нея основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280, ал.1, т.2 ГПК/квалификация, прецизирана, съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/.
Водим от горните съображения и като констатира, че ответникът по касационната жалба е направил разноски за настоящето производство, в размер на 400 лева, ги постави в тежест на касаторката, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 450 от 06.01.2010 год. по гр.дело № 587/2009 год. на Окръжен съд – Ст.З., по касационната жалба на Е. Я. Ц. от гр.Ст.З., с вх.№ 2592/22.02.2010 год.
ОСЪЖДА Е. Я. Ц. от гр.Ст.З. да заплати на И. Х. Х. от с.гр. разноските за настоящото производство, в размер на 400/четиристотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: