О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
гр.София, 30.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 550/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Г. К. и Г. Б. С. от[населено място],[населено място] против решение от 05.10.2009 год. по гр.дело № 3045/2008 год. на С. градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 04.07.2008 год. по гр.дело № 24031/2007 год. на С. районен съд и искът по чл.75, ал.2 ЗН е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото считат, че съдебният акт противоречи на практиката, изразена в Постановление № 7/1973 год. на Пленума на ВС, както и на практиката, изразена в решения № 691/1978 год. по гр.дело № 3158/1977 год. на І-во г.о. ВС, решение № 486/2004 год. по гр.дело № 22/2004 год. на ВКС, решение № 632/2003 год. по гр.дело № 2313/2003 год. на ВКС, решение № 3549/1978 год. по гр.дело № 1569/1978 год. на І-во г.о. ВС и на решение № 1281 по гр.дело № 1442/1994 год.
Срещу същото решение е постъпила касационна жалба и от И. Г. П. от[населено място],[населено място]. В изложението към нея касаторът поддържа същите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и се позовава на същата съдебна практика.
Ответниците по касационните жалби В. Г. В. от[населено място] и А. П. Б. от[населено място],[населено място] не изразяват становище по изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване, които са напълно идентични и в двете изложения, депозирани по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и констатира следното: касаторите С. К. и Г. С.-К., в качеството си на ищци са предявили иск за обявяване нищожност на делбата, предмет на гр.дело № 5958/1998 год. на СРС, 61 състав, поради неучастие на един от съделителите, а именно Г. С.-К. съпруга на участвалия съделител С. К.. Въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд, че имотът, предмет на делбата не представлява семейна имуществена общност, респ. не е съсобствен на двамата съпрузи, защото е придобит само от единия – С. К., през 1986 год., т.е. преди сключването на брака/през 1995 год./, обстоятелство, което е безспорно между страните и се подкрепя и от писмените доказателства. Същите съображения са изложени и за съделителя С. Г. К., чиито съпруг, а именно И. Г. П., който също не е участвал в делбата, защото придобитата част от имота/през 1985 год./, предмет на делбата, е било преди сключването на брака им /през 1993 год./.
В нито едно от изложенията към касационните жалби не е посочен материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в цитираните тълкувателни решения и цитираните решения на отделни съдебни състави.
Затова касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби не може да се произнесе, доколко поставеният от касаторите правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, поради непосочването му в изложенията, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Доводите, направени за първи път в настоящето производство и в двете касационни жалби, относно изграждането на тавански етаж, по отношение на който била създадена съсобственост между съпрузите С. и Г. К. и съпрузите С. К. и И. П., защото бил придобит по времето на браковете им, са недопустими за обсъждане, защото касаят обстоятелства, извън предмета на делото и по тях няма произнасяне от въззивния съд.
По изложените съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 05.10.2009 год. по гр.дело № 3045/2008 год. на С. градски съд, по касационната жалба на С. Г. К. и Г. Б. С.-К. от[населено място],[населено място], с вх.№ 61256/12.11.2009 год. и по касационната жалба на И. Г. П. от с.с., с вх.№ 66366/01.12.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: