О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
гр.София, 25.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 272/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Я. Й. Д., В. Н. Д. и М. Н. Д., всички от [населено място] против решение от 30.11.2010 год. по гр.дело № 662/2010 год. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 97/10.05.2010 год. по гр.дело № 1273/2007 год. на Добричкия районен съд и е допусната делбата на жилищна сграда и помощна складова постройка, ведно с припадащата се част от ? ид.части от поземлен имот с пл.№ *, с площ от 384 кв.м., за който е отреден общ УПИ *, * в кв.* по ЗРП на[жк], [населено място], при квоти: за Я. Д. – 1/6 ид.ч., за В. Д. – 1/6 ид.ч., за М. Д. – 1/6 ид.ч., за Ж. Ж. – ? ид.ч. и за Н. Д. – ? ид.ч.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото считат, че въпросът относно разпореждане със застроено дворно място, което не е в режим на етажна собственост, или в режим, приравнен на етажната собственост и представлява ли договор с невъзможен предмет, респ. нищожно ли е разпореждането с него, е разрешен от въззивния съд в противоречие с Постановление № 4/30.10.1964 год. на Пленума на ВС, както и със съдебната практика в следните цитирани от касаторите съдебни актове: решение № 764 по гр.дело № 503/1960 год. на І Г.О., решение № 29 по гр.дело № 888/1994 год. на ІV Г.О., решение № 3818 по гр.дело № 3018/1981 год. на І Г.О., решение № 2152 по гр.дело № 1660/1975 год. на І Г.О., решение № 498 по гр.дело № 2391/1967 год. на І Г.О., решение № 2390 по гр.дело № 1666/1966 год. на І Г.О., решение № 421 по гр.дело № 708/2003 год. на ІІ Г.О., решение № 1804 по гр.дело № 1218/1963 год. на І-во г.о., решение № 271 о гр.дело № 2242/1968 год., решение № 1457 по гр.дело № 5651/1958 год. на ІІІ Г.О. и решение № 935 по гр.дело № 3206/2007 год. на І Г.О. ВКС.
Касаторите поддържат доводи относно разрешаването на процесуалния въпрос за допустимостта да се прави възражение за давност за първи път пред въззивната инстанция, което противоречи на задължителната практика в ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Д., че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по въпроса за обсъждане на всички събрани по делото доказателства и направени възражения касаторите аргументират с цитирано решение № 752/08.11.1988 год. на ІІІ Г.О. и определение № 460 по гр.дело № 321/2009 год. на ІІ-ро г.о. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Ж. Х. Ж. и Н. Ж. Д. от [населено място] изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и настояват за присъждане на разноски за настоящето производство.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на процесния имот, без да се съобрази с извършените в полза на наследодателите на страните дарения през 1970 год., съдът е обосновал правни изводи за тяхната нищожност, поради констатирания им недостатък, изразяващ се в обстоятелството, че предметът и на двете дарения са несамостоятелни обекти на собственост. Така, единият наследодател на ищците и син на общия наследодател е бил надарен с две стаи от жилищен имот, а другият-наследодател на ответниците и също син на общия наследодател – с един хол от същия жилищен имот. Дарените помещения не са били обособени в самостоятелно жилище, а са представлявали несамостоятелни части – стаи от един жилищен имот, а последващите престроявания към северната част на жилищната сграда и като резултат обособяването фактически на две функционално независими жилища не може да санира недостатъка на договорите, чиято валидност се определя към действалите към момента на сключването им правни норми и установеното тогава фактическо положение. Изводът, че прехвърлителните сделки не са произвели действие, т.е. не са прехвърлили правото на собственост върху описаните помещения от жилищната сграда, в полза на преките наследодатели на ищците, въззивният съд приел за относим и към договора за дарение на прехвърлените 100/384 ид.части от поземления имот, приемайки, че в застроения имот, сградите имат главно значение, а теренът-несамостоятелно, обслужващо такова. Той не може да се третира, като самостоятелен имот, независим от сградите върху него и да бъде обект на разпореждане /изцяло или в идеални части/, отделно от сградите, или идеални части от тях. Съображенията са обосновали извода на съда, че дарението на идеална част само от застроеното дворно място, без сграда или идеална част от нея, в полза на праводателя на ищците/касатори/ е договор с невъзможен предмет, който не е породил действие.
К. съд счита, че по отношение на разрешения от въззивния съд правен въпрос не се констатира противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, тъй като преюдициалният въпрос от значение за изхода на спора е характера на помещенията, предмет на дарствените сделки – е невъзможността им да бъдат обособени, като самостоятелни обекти на собственост, към момента на реализиране на разпореждането с тях, т.е. не е породило прехвърлителните си последици, защото е нищожно, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради невъзможен предмет. В същия смисъл е обоснован извода в цитираното от касаторите решение № 935 по гр.дело № 3206/2007 год. на ВКС, І-во г.о. по идентичен правен въпрос, разгледал теренът, в който има изградени самостоятелни обекти на право на собственост, чиито титуляри са различни лица е обща част по своя правен статут, съгласно чл.38,о ал.1 ЗС и разпореждането с части от него е недопустимо, доколкото няма валидно разпореждане и със самостоятелен обект на правото на собственост.
Цитирана съдебна практика в останалата й част, в която не се разглежда поставения от касаторите конкретен правен въпрос, във връзка с нищожността на разпоредителните сделки е неотносима и не аргументира доводите за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Неотносима към доводите за основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е т.6 от ТР № 1/04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК, според която възражения за изтекла погасителна или придобивна давност могат да се правят за първи път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението, по отношение на тези отбранителни средства. Това е така, защото касаторите, в качеството си на ищци са изложили фактически твърдения, за извършеното в полза на прекия им наследодател дарствено разпореждане през 1970 год., и свързаните с него изгодни за тях правни последици. Твърдяните от тях нови факти във въззивния съд, основаващи се на придобивна давност изменят фактическите им твърдения, заявени вече в исковата молба, което е недопустимо пред въззивната инстанция, с оглед на чл.116, ал.1, изр.1 ГПК/отм./. Задължителните указания в цитираното тълкувателно решение се отнасят само за ответника, чието възражение за давност, като защитно средство срещу предявения иск е наложително, тъй като се преклудира от силата на пресъдено нещо на решението.
Последният довод на касаторите, изразяващ се в необсъдени от въззивния съд всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с цитираната съдена практика, не е конкретизиран и аргументиран, за да се извърши проверка от касационния съд, затова настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и като констатира, че ответниците не са представили доказателства за извършените от тях разходи в настоящето производство, не присъди такива, а
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 535/30.11.2010 год. по гр.дело № 662/2010 год. на Добричкия окръжен съд, по касационната жалба на Я. Й. Д., В. Н. Д. и М. Н. Д., всички от [населено място], с вх.№ 6475/30.12.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: