О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр.С., 18.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1061/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Г. И. Д. от[населено място] против решение № 148/16.04.2010 год. по гр.дело № 1068/2009 год. на Б. окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 2987/11.09.2009 год. по гр.дело № 1403/2007 год. на Районен съд-гр.Р. и производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалван по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита, че решеният от въззивния съд въпрос за отсъствие на правен интерес от предявения установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за правото на собственост към минал момент е в противоречие с ТР № 1/1997 год. на ОСГК, а обсъжданият друг материалноправен въпрос за правото на собственост на земеделските земи към момента на образуване на ТКЗС имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба К. Г. З., Г. Н. З., Д. К. З., М. К. З., Е. Л. К., М. Т. З., М. К. З., Н. М. З., Ф. Л. Ю., Н. Г. З., Г. И. З., А. Н. З., К. Л. К., Р. Л. Д. и Р. Л. Ч., всички от[населено място] и Е. И. Б. от[населено място] не изразяват становище по нея.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да постанови обезсилване на първоинстанционното решение, с което установителният иск за собственост към минал момент, по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е отхвърлен, въззивният съд служебно е констатирал неговата недопустимост, поради отсъствие на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за редовността на процеса.
Обосновал е извода за недопустимост на иска с ТР № 1/1997 год. на ОСГК, според което интерес от исковата защита по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ има, когато се претендира възстановяване в реални граници на заявен имот, който е отказан изцяло или частично, поради възстановяването му изцяло или отчасти на други лица, при положение, че е налице висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ, или възможност то да бъде образувано. По отношение на процесния имот е направена констатация, въз основа на издадените решения на ПК-Б., че административното производство по възстановяване на собствеността е завършило. Претенцията на ищеца, изразяваща се за част от имота, която се идентифицира с възстановения на ответниците имот № 118043 не може да се реализира по пътя на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради липса на правен интерес, а е следвало да бъде повдигната при одобряване на КВС.
Изводите, относно отсъствието на правен интерес са съобразени с ТР № 1/1997 год. на ОСГК, чиято задължителна съдебна практика е намерила своето приложение и в постановени вече решения, по чл.290-293 ГПК, между които е и решение № 376/19.10.2010 год. по гр.дело № 641/23010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Изразено е становище, което се споделя и от настоящия състав на ВКС, че наличието на правен интерес при предявяването на установителните искове е абсолютна процесуална предпоставка, относима и за установителните искове за собственост по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
При установителните искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ правният интерес се обуславя от наличието на висящо административно производство, инициирано по искане на ищеца по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за възстановяване от административен орган собствеността върху спорния имот, по реда на чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ, или от възможността то да бъде образувано. Липсата на висяща административна и съдебна процедура, както и липсата на възможност, предвид изтеклите преклузивни срокове за това, води до липса на правен интерес от предявяването на установителния иск на това правно основание. При всички случаи, съдът дължи произнасяне, относно наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка при предявяването на установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съгласно задължителната съдебна практика в ТР № 1/1997 год., с която въззивният съд изцяло се е съобразил, поради което касационният съд счита, че поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК обжалваното решение не следва да се допусне до касационен контрол, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 148/16.04.2010 год. по гр.дело № 1068/2009 год. на Окръжен съд-Б., по касационната жалба на Г. И. Д. от[населено място], с вх.№ 1606/20.05.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: