О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
гр.София, 20.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 719/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Ю. Г. С. от[населено място], Л. Д. З. и Н. Г. З. от[населено място] против решение № 167/05.02.2010 год. по гр.дело № 1988/2009 год. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 1103/27.04.2009 год. по гр.дело № 3294/2008 год. на П. районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на Ю. Г. С., Л. Д. З. и Н. Г. З., че Е. К. Д. лично и със съгласието на майка си П. Г. Д., П. Г. Д., лично и като законен представител на Г. К. Д. са собственици на основание придобивна давност върху недвижим имот, представляващ втория етаж от масивна двуфамилна къща /без североизточната спалня/, построена в дворното място от 420 кв.м., съставляващо пл.№ 1949, включен в парцел І-комплексно застрояване, кв.479 стар по плана на ІІІ-та градска част на[населено място], заедно с ? ид.част от дворното място.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – придобиване на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение – чл.79 ЗС, което е постановено в противоречие с практиката на ВКС, в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения: № 266 по гр.дело № 1450/2006 год. на V-то г.о., № 225 по гр.дело № 3168 на ІV-то г.о. и решение № 1897 по гр.дело № 1566/2003 год. на ІV-то г.о.
Ответниците по касационната жалба Е. Д., П. Д. и Г. Д. изразяват становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да приеме за основателен и доказан установителният иск за собственост, въззивният съд е мотивирал правни изводи за наличие на всички елементи от фактическия състав на материалноправната норма на чл.79 ЗС, изразяващи се в явно и необезпокоявано владение на ищците върху имота, в продължение на повече от 10 години, присъединявайки и владението на своя наследодател К. Д., считано от 1988 год. и манифестирайки намерението си за неговото своене, като собствен. Прието е от съда, че всеки от съсобствениците, придобили наследствени права след смъртта на общия наследодател на страните и извършената след неговата смърт съдебна спогодба през 1988 год., чиято нищожност е констатирана, е демонстрирал собственическите си права по отношение на дялове от собствеността. Тази демонстрация се установява от действията на разпореждане, извършени от И. И.М., прехвърлила на 29.09.1988 год. на касаторката Ю. С. ? ид.ч. от дворното място и ? от първия етаж /т.е. идеални части от дела, който считала за свой, по силата на спогодителния протокол, подписан между нея и К. Д. на 05.06.1988 год./. С останалата част от своения като свой имот, считано от 05.06.1988 год. И. М. се е разпоредила на 09.04.1999 год., в полза на касаторката Н. Г.З., зачитайки и ненакърнявайки правата на собственост на другия съделител по спогодителния протокол от 1988 год., чиято нищожност е констатирана от съда, поради неучастие на всички съсобственици.
Обсъждането на свидетелските показания, относно своенето на съсобствения имот подкрепя действията, разкриващи собственическо отношение на съсобственика К. Д. от 1988 год. до смъртта му през 1999 год., а след неговата смърт на неговите наследници – съпруга П. и низходящи Е. и Г. /декларирането на имота и заплащането на данъци/.
Касационният съд счита, че позоваването на съдебна касационна практика за наличие на противоречие в разрешаването на материалноправните въпроси от фактическия състав на чл.79 ЗС е неоснователно, защото в цитираните съдебни актове е изразено становище, че упражняването на фактическа власт следва да се изрази в явни и открити действия, станали публично достояние и достигали до другите наследници, към които да е манифестирана промяната в намерението на държателя да владее техните части за себе си и против волята им. Тази съдебна практика е съобразена от въззивния съд, поради което не е налице заявеното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване, което е по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не както е посочено от касаторите – чл.280, ал.1, т.1 ГПК /с оглед задължителните указания в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК/.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 167/05.02.2010 год. по гр.дело № 1988/2009 год. на П. окръжен съд, по касационната жалба на Ю. Г. С. от[населено място] и Л. Д. З. и Н. Г. З. от[населено място], с вх.№ 6415/16.03.2010 год.
ОПЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: