О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№793
гр.София, 21.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 258/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] против решение № 797/30.11.2010 год. по гр.дело № 692/2010 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, в частта с която е извършено прихващане на сумата 110 396,37 лева със сумата 115 820,19 лева, и 31 637,19 лева мораторни лихви и вместо това е постановено решение, като е оставено без уважение направеното от [фирма] възражение за прихващане на вземане в размер на 160 160 лева и е осъден да заплати на Р. П. и Ш. С. още сумата 36 659,18 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва и мораторна лихва в размер на 17 632,47 лева, както и разноски за втората инстанция, в размер на 4 782 лева.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото счита, че по въпроса за извършените подобрения в чужд имот и как ще се определя тяхната стойност въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление № 6/1974 год. на Пленума на ВС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът аргументира с разрешения от въззивния съд въпрос, относно правото на добросъвестния владелец да получи стойността на извършените от него подобрения в имота на собственика, обвързвайки правния извод за основателност и доказаност на тази претенция с начина на доказване на увеличената с тези подобрения стойност на имота, приемайки, че това може да стане само ако има доказателства за цената на имота преди извършване на подобренията и тази към момента на постановяване на съдебния акт, който въпрос противоречал на съдебната практика в цитираната от касатора съдебна практика ТР № 111/01.11.1962 год. по гр.дело № 104/1962 год. на ОСГК и решения № 37/11.02.1988 год. на ІV г.о. ВС, решение № 441 по гр.дело № 1718/1990 год. на ІV-то г.о. ВС, решение № 12 по гр.дело № 774/1988 год. на ІІ-ро г.о., решение № 2348 по гр.дело № 1514/1971 год. на І-во г.о.
По отношение на заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържат доводи за очевидно нарушение на чл.146, ал.2 и чл.7 ГПК, чл.266 ГПК, чл.268, ал.1 ГПК, които процесуалноправни норми имали значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Срещу същото въззивно решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за разликата от 59 724,47 лева до 115 820,19 лева е постъпила касационна жалба от Р. Р. П. и Ш. Р. С. от [населено място]. Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото считат, че по въпроса при наличието на два варианта на една и съща техническа експертиза, кой от вариантите и на какво основание следва да възприеме съда, не е създадена съдебна практика, с изключение на решение № 622 по гр.дело № 298/2005 год. на ІV-то г.о. на ВКС.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното:
По касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място]: обсъждайки притежаваното от ответника качество на добросъвестен владелец въззивният съд е констатирал недоказаност на възражението му за прихващане на стойността на подобренията в процесния имот, защото не била доказана стойността на увеличение на имота вследствие на извършените подобрения, а била доказана само стойността на самите подобрения, който въпрос бил разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираното от касатора Постановление № 6/1974 год. на Пленума на ВС. К. съд не констатира противоречие по посочения от касатора материалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, защото приемайки, че за периода 1994-1997 год. ответникът е бил добросъвестен владелец на имота и е извършил редица подобрения в имота като цяло, които са увеличили стойността му, той има право на обезщетение в точно определен от закона размер – увеличената стойност на имота, която представлява разликата между стойността на имота, като цяло в състоянието му, установено след извършените подобрения към датата на постановяване на решението и стойността, която същият имот би имал към същата дата, ако подобренията не бяха направени. Разрешението на въпроса, дадено от въззивния съд е съобразено с т.6 на Постановление № 6/1974 год. на Пленума на ВС, а доказателства за увеличената стойност на имота не са били поискани от касатора. Цитираното от касатора ТР № 111 по гр.дело № 104/1962 год. на ОСГК, според което владелецът-добросъвестен или недобросъвестен-ответник по ревандикационния иск може да поиска присъждане на сумата за подобренията и по реда на възражението, а не само чрез насрещен иск, е неприложимо към случая, защото съдът не е отказал да се произнесе по възражението на касатора, защото било недопустимо, а напротив-разгледал го е по същество, но поради недоказаност не го е уважил. Останалата цитирана от касатора съдебна практика, която е съобразено с Постановление № 6/1974 год. и с ТР № 111/1962 год. е в същия смисъл, поради което касационният съд счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователен е довода, че въззивният съд извън правомощията си е изменил квалификацията на спорното правоотношение, като е приел, че касаторът е добросъвестен владелец, за разлика от приетото за него качество от първоинстанционния съд – че е недобросъвестен владелец. В правомощията на въззивния съд, осъществявайки решаващата си дейност по същество е да извърши правилното квалифициране на претенцията, като издири приложимия материален закон към правнорелевантните факти. Въззивният съд е направил самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция доказателствен материал и е направил своите фактически и правни изводи по съществото на спора, прилагайки правилното квалифициране на възражението на касатора, като претенция за прихващане за извършени в имота подобрения, с които стойността му многократно се е увеличила, съобразявайки се и с направения отговор на исковата молба, по реда и условията на чл.131 ГПК. Обосновавайки собствените си изводи, като резултат на осъществена от нея решаваща, а не проверяваща дейност, въззивната инстанция се е съобразила с вменените й задължения в т.19 ТР 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Доводите за нарушения на съществените процесуални норми, на чл.146, ал.2 и чл.7 ГПК, чл.266 ГПК, чл.268, ал.1 ГПК представляват основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но в това производство касационният съд не дължи проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
По касационната жалба на Р. П. и Шинка С.:
Доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и отнасящи се едновременно до един и същи въпрос, са неоснователни. Съдът е обсъдил заключението на техническата експертиза, предложила два варианта на пазарна наемна цена, при условие, че имота няма самостоятелен подход до улица и път и достъпа до него е през имот на ответника-собственик на съседния имот. Изложил е съображения, че липсата на подход намалява наполовина възможността за отдаване под наем, поради което е възприет този вариант, с който месечната наемна цена ще се намали с 50% и за целия период ще бъде 42 092 лева. Преценката е извършена по вътрешно убеждение на съда, което е мотивирано, с метода на определяне на наема, основан на обективните дадености за имота, които намаляват неговата цена, а също и размера на обезщетението за ползване, в какъвто смисъл е и цитираното от касаторите решение № 622 по гр.дело № 298/2005 год. на ВКС, ІV-то г.о.
Водим от горните съображения, касационният съд счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и в двете му обжалвани части, а направените в настоящето производство разноски от касаторите следва да останат така, както са направени от всеки от тях, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 797 от 30.11.2010 год. по гр.дело № 692/2010 год. на Пловдивския апелативен съд по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], с вх.№ 145/10.01.2011 год.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 797 от 30.11.2010 год. по гр.дело № 692/2010 год. на Пловдивския апелативен съд по касационната жалба на Р. Р. П. и Ш. Р. С. от [населено място], с вх.№ 168/11.01.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: