О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр.София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 916/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Г. А. С. от[населено място] против решение № 362/23.03.2010 год. по гр.дело № 2685/2009 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3212/02.11.2009 год. по гр.дело № 6949/2008 год. и искът за делба е отхвърлен. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, „тъй като въпросите, поставени на внимание на съда и решени с въззивното решение имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. В останалата си част изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост, отменителни основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
От ответниците по касационната жалба И.С. С., Й. А. С. и С. А. С., всички от[населено място], последният изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да му бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото: за да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от Г. А. С. иск за делба, касаещ недвижим имот, е отхвърлен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неделимост на дворното място, което е обща част на изградената в него сграда, представляваща етажна собственост, поради забраната на чл.38, ал.3 ЗС. В подкрепа на изводите си съдът се е позовал на постановление № 2 от 04.05.1982 год. на Пленума на ВС.
Касаторът не е посочил материалноправния или процесуалноправния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, за да се извърши преценка от касационния съд, относно съществуването на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, заявено от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /арг. за това е ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/.
Водим от горните съображения и като констатира, че ответникът по касационната жалба С. А. С. е направил разноски за настоящето производство, в размер на 450 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие, ги постави в тежест на касатора и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 362/23.03.2010 год. по гр.дело № 2685/2009 год. на В. окръжен съд, по касационната жалба на Г. А. С. от[населено място], с вх.№ 15257/27.04.2010 год.
ОСЪЖДА Г. А. С. от[населено място] да заплати на С. А. С. от с.гр. разноските за касационното производство, в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: