О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр.София, 04.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 727/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. н. р. р. и б. против решение № 482/18.02.2011 год. по гр.дело № 725/2010 год. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 2889/26.04.2010 год. по гр.дело № 2161/2008 год. на Районен съд-Благоевград, в обжалваната му част и е осъдена Д., п. о. М. н. р. р. и б. да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] сумата от 1 250 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, считайки че по въпроса за допустимостта на установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК срещу Д., като надлежен ответник въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на останалите съдилища, в подкрепа на което цитира решение № 1174/24.10.2007 год. по гр.дело № 1031/2006 год. на ВКС, ІІІ-то г.о., решение № 616/04.07.2008 год. по гр.дело № 1538/2007 год. на ВКС, V-то г.о., решение № 13/21.01.2011 год. по гр.дело № 559/2010 год. на Апелативен съд-В. и решение от 23.01.2009 год. по гр.дело № 632/2008 год. на Добричкия окръжен съд. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът мотивира с обстоятелството, че въпросът има значение и за развитието на правото.
От ответниците по касационната жалба [фирма] в ликвидация [населено място] и [фирма], [населено място], последният изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ги намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което установителният иск за собственост е уважен срещу ответниците: Д., п. о. м. н. р. р. и б. и [фирма], в ликвидация, въззивният съд е изразил становище за допустимостта на иска, включително и по отношение на Д. в качеството й на ответник, както и за наличието на правен интерес от предявяването на установителния иск за собственост, обусловен от А. № 1080/2003 год., издаден на основание чл.148, ал.1 ППЗДС/отм./, която разпоредба е предвиждала съставянето на А. за държавни имоти, които са били собственост на държавата и са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имущество.
К. съд счита, че въпросът за допустимостта на установителния иск срещу Д. е преклудиран с влязлото в сила решение № 219 по т.дело № 709/2007 год. на ВКС на РБ, постановено на 06.06.2008 год. С това решение касационният съд се е произнесъл по предявения от ищеца установителен иск за собственост за недвижимия имот, напълно идентичен с процесния, като е констатирал неговата недопустимост по отношение на ответниците О. у. н. О. Б., [фирма]-Б. и А. за п., участвали в спора като ненадлежни страни, което го е мотивирало да обезсили постановените по спора съдебни актове и да прекрати производството по иска. В съдебният си акт касационният съд е изложил съображения, че при успешно провеждане на установителния иск на [фирма]-Б. за правото на собственост върху недвижимия имот, но само срещу Д., със сила на пресъдено нещо би се установило обстоятелството, че процесното складово помещение не е частна държавна собственост, защото съгласно чл.220, ал.1 ГПК/отм./ влязлото в сила решение по този спор би било и без друго задължително за търговското дружество [фирма]-Б./в ликвидация/, с оглед съществуващите данни по актуалното му състояние, че българската държава е едноличният собственик на неговия капитал.
По повод на задължителните указания на касационния съд за наследната страна-ответник по установителен иск за собственост на [фирма] ищецът е предявил претенцията си само срещу Д., в образуваното впоследствие гр.дело № 2161/2008 год. на Районен съд-Благоевград, като в хода на съдебното производство е привлечен и втория ответник-търговското дружество [фирма]. С решението на първоинстанционния съд установителният иск за собственост е уважен и по отношение на двамата ответника, от които Д. е сезирала въззивния съд с въззивна жалба, който с въззивното си решение и констатирайки, че първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила за [фирма], поради необжалването му, е възложил разноските за въззивното производство на жалбоподателя-Д., чиято въззивна жалба не уважил.
К. съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото не констатира противоречие между съдебната практика, посочена от касатора и разрешеният от въззивния съд правен въпрос за допустимостта на установителния иск за собственост. Въпросите за допустимостта на иска и предявяването му срещу Д., като надлежна страна и въпросът за наличието на правен интерес от това са преклудирани с влязлото в сила касационно решение по т.дело № 709/2007 год. на ВКС и тяхното повторно обсъждане е недопустимо в настоящето производство. Даденото разрешение по тях от въззивния съд е съобразено със задължителните указания на касационния съд и не подлежат на повторно обсъждане.
Затова цитираната от касатора съдебна практика по гр.дело № 1031 по описа за 2006 год. на ВКС и по гр.дело № 1538/2007 год. на ВКС е неотносима към заявеното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото с постановените по тях съдебни актове е дадено разрешение на въпроси – материалноправни и процесуалноправни, които са различни от посочените от касатора процесуални въпроси, относно допустимостта на иска и наличието на правен интерес от предявяването му срещу д. и от значение за конкретния спор. Същите съображения са относими и за цитираната съдебна практика на Варненски апелативен съд и на Добрички окръжен съд, още повече и при отсъствие на данни, че постановените съдебни актове са влезли в сила.
По отношение на заявените основания за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторът не поддържа обстоятелства и аргументи, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 482 от 18.02.2011 год. по гр.дело № 725/2010 год. на Окръжен съд-Благоевград, по касационната жалба на М. н. р. р. и б., п. от О. у. на о. с а. ц. [населено място], с вх.№ 1001/23.03.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: