О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр.София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 942/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. Г. В. от[населено място] и С. Г. В. от[населено място] против решение № 161/01.04.2010 год. по гр.дело № 148/2010 год. на П. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр.дело № 357/2008 год. на П. районен съд и установителните искове за собственост на недвижим имот са отхвърлени. Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото считат, че материалноправния въпрос за упражнено давностно владение върху вилата, построена върху общинска земя е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, в цитираното р.№ 679-67-І ГО, както и в решение № 204/07.05.2007 год. по гр.дело № 3158/2005 год. на ВКС, ІV-то г.о.
Ответниците по касационната жалба В. В. Я. от[населено място], обл.П., Е. К. П., Ц. Н. П., всички от[населено място] и ОБЩИНА-П. не изразяват становище по нея.
Ответникът В. К. П. от[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да му бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени установителните искове на Д. и С. В. за собственост върху процесния недвижим имот, представляващ вилна сграда, построена от тях и придобита по силата на давностно владение върху общински терен, въззивният съд е приел недоказаност на реализиран фактически състав на придобивната давност по чл.79 ЗС. Сградата е построена върху държавна земя, по отношение на която е съществувала забраната на чл.86 ЗС, действаща до 01.06.1996 год. до влизане в сила на мораториума/ спиране на давността/, наложен с пар.1 от ЗДЗС, считано от 31.05.2006 год. и продължен до 2011 год.
При формиране на решаващата си воля, имаща значение за изхода на конкретното дело, съдът не е отрекъл способите, посочени в чл.63 ЗС, между които е и давността, с изтичането на която може да се придобие собствеността върху постройка, отделно от собствеността на мястото, т.е. не е налице противоречие с изразеното тълкуване на материалноправната норма в цитираното от касаторите решение № 679-67-І ГО. Материалноправният въпрос, формирал решаващата воля на съда касае отсъствие на обективния елемент от фактическия състав на придобивната давност по чл.79 ЗС. Позоваването на решение № 204 по гр.дело № 3158/2005 год. на ВКС е неотносимо към конкретното дело, в което е поставен на разглеждане друг правен въпрос – придобиване на собственост върху постройка, отделно от собствеността върху държавно, респ. общинско място, по давност, а не изградена върху имот, собственост на физически лица.
По изложените съображения касационният съд счете, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, посочени неправилно от касаторите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, вместо по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/арг. за това в ТР 1/2009 год. на ОСГКТК/, затова постави в тяхна тежест направените от ответника В. П. разноски за настоящето производство, в размер на 500 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 161 от 01.04.2010 год. по гр.дело № 148/2010 год. на П. окръжен съд, по касационната жалба на Д. Г. В. от[населено място] и С. Г. В. от[населено място], с вх.№ 2258/12.05.2010 год.
ОСЪЖДА Д. Г. В. от[населено място] и С. Г. В. от[населено място], да заплатят на В. К. П. от[населено място] разноските за касационното производство, в размер на 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: