О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
гр.София, 28.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 867/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Х. И. Д. от [населено място] против решение № 460/13.04.2011 год. по гр.дело № 2215/2010 год. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска за делба, по отношение на къща/стара постройка/, с площ 30 кв.м. Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, защото счита, че при постановяването на атакуваното решение, съставът на въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, без да формулира конкретния въпрос. Цитира съдебна практика в решение № 64 по гр.дело № 926/1984 год. на ВС, І-во г.о., решение № 807 по гр.дело № 301/1975 год. на ВС, І-во г.о. и решение № 980 по гр.дело № 781/1994 год. на ВС, І-во г.о.
Срещу същото въззивно решение, но в частта, с която е допусната делбата на търговски обект, с площ 62 кв.м., при части за страните – 2/4 ид.част за Х. Д. и по ? ид.част за И. Д. и Т. Д. е постъпила касационна жалба от И. Х. Д. и Т. Х. Д. и двамата от [населено място]. В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото съдът се бил произнесъл в противоречие с указанията в т.6 ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК, пропускайки да се произнесе по изрично въведеното им чрез възражение твърдение за изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност. На второ място, касаторите считат, че по въпроса следва ли въззивният съд да обсъди всички твърдения и възражения на страните и всички събрани в хода на процеса доказателства, досежно собствеността върху партерния етаж и старата постройка, а не са се ограничили само със съобразяването с дадените указания в отменителното касационно решение, разрешаването му е било в противоречие с решение № 70 по гр.дело № 1011/2008 год. на ВКС, ІІ-ро г.о. Цитирано е решение № 744 по т.дело № 365/2006 год. на ВКС, І-во ТО, според което е прието, че нарушението на съдопроизводствените правила води до незаконосъобразност на съдебния акт.
К. съд обсъди доводите в касационните жалби за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваните му части и констатира следното:
По основанията в изложението на касатора Х. И. Д.: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът за делба е отхвърлен, по отношение на къща/стара постройка/ от 30 кв.м., състояща се от вх.антре, две стаи и навес, въззивният съд, изпълнявайки задължителните указания в отменителното касационно решение, се е позовал на назначената техническа експертиза, според която старата къща не е инкорпорирана в новопостроените обекти, както и че липсват към нея сервизни помещения, определящия я като жилище, затова приел, че останалата част от старата постройка, след разрушаването на части от нея не представлява самостоятелен обект на собственост и по отношение на нея искът за делба е неоснователен. От съдържанието на изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, въпреки че отсъства конкретно формулиран материалноправен въпрос, относим към някое от основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК може да се приеме, че е поставен въпрос за обема на правото на строеж, определен от договора, с който е учредено. Този въпрос и цитираните в тази връзка съдебни актове нямат значение за изхода на конкретното дело, тъй като въззивният съд приема, че сградата къща/стара постройка/ с площ от 30 кв.м. не е включена, т.е. не се инкорпорира в новопостроения партерен етаж и поради разрушаването на части от нея не представлява самостоятелен обект, затова по отношение на нея делбата е недопустима.
В този смисъл поставеният от касатора материалноправен въпрос за правото на строеж и неговия обем, определено с акта за учредяването му не е от значение за изхода на делото и не формира решаващата воля на съда, поради което не е налице аргумент, подкрепящ някое от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
По доводите за допускане на касационно обжалване на касаторите И. Д. и Т. Д.: не е налице противоречие с т.6 от ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК, относно правомощията на въззивния съд при обсъждане на доказателствения материал, който след отменителното касационно решение, постановено по чл.290 и сл.ГПК не се е произнесъл по възражението на касаторите за изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност, защото възражението е преклудирано с постановеното решение по чл.290 ГПК. В първоинстанционното производство, касаторите, в качеството си на ответници по иска за делба, са възразили относно наличието на съсобственост върху имотите, мотивирайки се с чл.92 ЗС и като евентуален довод – са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Касационното производство, под № 715/2010 год. на ВКС на РБ по чл.288 ГПК срещу постановеното въззивно решение е образувано по касационна жалба единствено на ищеца. Срещу касационната жалба няма подадена насрещна жалба, по реда и условията на чл.287 ГПК, в този смисъл не са поддържани и доводи, поради което възражението за давност, предявено като евентуално, наред с възражението за придобити права по чл.92 ЗС е преклудирано. При новото разглеждане на делото въззивният съд е бил ограничен в правомощията си, съгласно чл.294, ал.1 ГПК, която процесуална норма е аналогична на чл.218з ГПК/отм./ и в този смисъл въззивният съд се е съобразил както с процесуалната норма, така и със съдебната практика в цитираните от касаторите съдебни актове – решение № 70 по гр.дело № 1011/2008 год. и решение № 744 по гр.дело № 365/2006 год. на ВКС на РБ.
Водим от горните съображения касационният съд счете, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 460 от 13.04.2011 год. по гр.дело № 2215/2010 год. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Х. И. Д. от [населено място], с вх.№ 16777/25.05.2011 год. и по касационната жалба на И. Х. Д. и Т. Х. Д. от [населено място], с вх.№ 18101/03.06.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: