О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр.София, 18.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1027/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на О. К. против решение № 770/10.06.2011 год. по гр.дело № 673 по описа за 2011 год. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 3099/07.11.2008 год. по гр.дело № 4832/2005 год. на Варненски районен съд и искът по чл.108 ЗС е отхвърлен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с постановената съдебна практика в решение № 1959/14.12.1995 год. по гр.дело № 2398/1995 год. на ВКС, ІV-то г.о., решение № 24/31.01.2002 год. по гр.дело № 405/2001 год. на ВКС, ІV-то г.о. и решение № 1079/01.12.2005 год. по гр.дело № 511/2003 год. на ВКС, ІV-то г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], с адрес и седалище на управление [населено място], не изразява становище по нея.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск на О. К., с предмет-недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в [населено място], [улица] [улица], въззивният съд е приел отсъствие на материалноправна легитимация за ищеца, позоваващ се на наведеното придобивно основание – завет по публично нотариално завещание от 03.09.1914 год. Според съда с приемането на Конституцията от 1947 год. институтът на общинската собственост е мълчаливо отменен, а имотите, принадлежали на общините се третират, като държавни, които се управляват и стопанисват от министерствата и подведомствените им учреждения и предприятия, на които са предадени, или от народните съвети. Едва с изменението на Конституцията от 1990 год. е прокламирано разделението на държавна и общинска собственост, възприето и от Конституцията от 1991 год., което разграничение е реално проведено с изменението на чл.6 ЗС/ДВ, бр.77/1991 год./, а тези материалноправни норми уреждат основанията за придобиване на право на собственост от общините, възприети и от чл.2 ЗОбС, но приложението им е занапред, т.е. от влизане в сила на закона.
Мотивиран е извода, че по силата на завещанието на Б. П. от 03.09.1914 год. ищецът не е могъл да придобие права на собственост върху процесния имот на наведеното придобивно основание – завета по публичното нотариално завещание, не може да се позовава и на друго придобивно основание – по давност, за времето от 1947 год. до 1961 год./процесният период/, поради съществуващата забрана на чл.3 ЗДИ/отм./ и на чл.86 ЗС.
К. съд счита, че макар и конкретно непосочен от касатора правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е общото основание за допускане на касационно обжалване, може да се квалифицира от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като въпрос, относно приложението на чл.6, ал.3 ЗС, в редакцията му от 1991 год./ДВ, бр.77/1991 год./, който определя имуществото, предоставено в собственост на общините.
Така формулираният въпрос, извеждащ се както от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, така и от съдържанието на касационната жалба не е разрешеният от въззивния съд правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело. Други са материалноправните и процесуалноправните въпроси от значение за изхода на делото, които са формирали решаващата воля на съда, но не и правилността на обжалваното решение, а именно правните последици на завещание, направено в полза на [община] до приемане на Конституцията от 1947 год. и последващите предопределени от първия въпрос, а именно: кой е титуляр на правото на общинска собственост към момента на влизане в сила на чл.6 ЗС, пар.6 и пар.7 ЗМСМА материалноправни норми, приложени от съда относно имущество с местно значение, предоставено безвъзмездно на Варненски градски народен съвет за нуждите на училището за бавноразвиващи се деца в града, с Разпореждане на МС № 718/29.04.1961 год. На тези въпроси въззивният съд е дал отговор, както и на въпроса за придобивната давност за периода 1914-1961 год. Отговорът на въпроса за правните последици на завещанието до приемането на Конституцията от 1947 год. е формирал решаващата воля на съда, но такъв въпрос не е посочен от касатора, нито се извежда от съдържанието на изложението и от съдържанието на касационната жалба, за да се отнесе към твърдяната хипотеза на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 770 от 10.06.2011 год. по гр.дело № 673/2011 год. на Окръжен съд-Варна, по касационната жалба на О. К., с вх.№ 23510/19.07.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: