О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1046
гр.София, 03.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 522/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. А. А. от[населено място], П. област против решение № 256 от 27.11.2009 год. по гр.дело № 261/2009 год. на С. окръжен съд, в частта, с която е допусната делбата на триетажна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м., построена в поземлен имот № 137, за който е отреден УПИ ХVІІІ-137, кв.11 по действащия план на[населено място], [община]. Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен и поцесуалноправен въпрос за доказателствената стойност на регистрационни картони, извлечения от регистрите на населението на[населено място], отричайки тяхното значение за удостоверяване на съществуващия й граждански брак с общия наследодател А. К. А..
Срещу същата част на въззивното решение е постъпила касационна жалба от Я. А. А. от[населено място], в чието изложение се съдържа основание за допускане на касационно обжалване, по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото незачетеното обстоятелство, че процесната сграда е строена преди 1960 год. и като такава е „заварена сграда” противоречи на ТР № 96/16.11.1971 год. на ОСГК, според което поделянето на съсобствени жилищни сгради, заварени към 17.05.1963 год. може да стане на етажи, или части от етажи, по смисъла на чл.39, ал.2 ЗС, без спазването напълно на строителните правила и норми.
Постъпила е и касационна жалба от А. А. А. и П. А. А., и двамата от[населено място], срещу въззивното решение в частта, с която съдът е отменил първоинстанционното решение на Чепеларския районен съд по гр.дело № 91/2009 год. и вместо него е постановил ново решение по същество, с което е допуснал делба на цялата триетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХVІІІ-137, кв.11 по плана на[населено място], [община]. Касаторите поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото считат, че съдът се е произнесъл по съществения за спора материалноправен въпрос, касаещ заварени жилищни сгради, построени преди 1963 год., в които са били обособени и съществуват две, или повече отделни жилища, прилагайки към тях нормите на действащото законодателство – З., респ.ЗУТ, в противоречие с ТР № 96/16.11.1971 год. на ОСГК.
В изложението към касационната жалба се поддържат и основания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, поради необоснованост на правните изводи, в подкрепа на което се цитират Постановление № 7/1973 год. на Пленума на ВС и решение № 454 по гр.дело № 129/1984 год. на ВС.
Ответникът по касационните жалби С. А. А. от[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното:
Касаторката И. А. А. не е посочила конкретното общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Доводът й, че ноторно известен е фактът за т.в.”възродителен процес” в България от 1980 год., през който голяма част от архивите и документите на етническите турци са подменени и унищожени не представлява нито едно от регламентираните основания в процесуалната норма на чл.280, ал.1 ГПК. Твърденията, че съдът избирателно е преценявал писмените доказателства, отричайки за доказан факта, че тя е съпруга на общия наследодател А. К. А. представляват оплаквания за неправилност на съдебния акт, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което обсъждане в производството по чл.288 ГПК е недопустимо.
В този смисъл по касационната жалба на И. А. не следва да се допусне касационен контрол, поради отсъствие на предпоставките за това в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба на касаторката Я. А. А. се съдържа общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, регламентирано в чл.280, ал.1 ГПК, защото е посочен материалноправния и поцесуалноправния въпрос, относно приложимото законодателство към „заварените сгради”, изградени преди 17.05.1963 год., в които са обособени отделни жилища.
Посоченият от касаторката материалноправен и процесуалноправен въпрос обаче не е от значение за изхода на конкретното дело, защото решаващата воля на съда е, че в жилищната сграда няма обособени две самостоятелни жилища, независимо и въпреки съществуващото описание „обособено самостоятелно жилище, състоящо се от изба, тоалетна и стая на първия етаж и две стаи и коридор на втория етаж от триетажната двуфамилна жилищна сграда”, в нот.акт № 116/1995 год. Вторият нот.акт № 162/2005 год. предлага описание на другото „обособено самостоятелно жилище в триетажната двуфамилна сграда, състоящо се от кухня, изба и коридор на първия етаж, една стая и коридор на втория етаж и четири стаи и коридор на третия етаж и външен санитарен възел”. Тези описания на жилищата, както и заключението на техническата експертиза са мотивирали съда към извод, че и двете „обособени” жилища не са пространствено и функционално обединени и не отговарят на изискванията на действащото законодателство съгласно т.30 от пар.5 от ДР на ЗУТ за „жилище”. Прилагайки към тази сграда нормите на действащото законодателство въззивният съд не е противопоставил своя извод за неподеляемост на сградата на отделни обособени жилища, защото позоваването на ТР № 96/16.11.1971 год. на ОСГК е неотносимо към случая. Установеното единствено обстоятелство, че сградата е строена преди 1960 год. не е достатъчно за приложението на цитираното тълкувателно решение, което поставя редица изисквания, за своето приложение, по отношение на заварени към 17.05.1963 год. – жилища и жилищни сгради, които трябва да представляват обособени от по-рано отделни жилища. Твърдения за обособяването на жилищата, чрез фактическото им разделяне и ползване по този начин от семейството на общия наследодател не са поддържани от касаторите и в тази връзка не са събирани и доказателства.
В този смисъл не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по касационната жалба на Я. А. А..
Изложението към касационната жалба на А. и П. А. съдържа същите доводи по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаещи противоречие с ТР № 96/1971 год. на ОСГК, които са неоснователни, по изложените по-горе съображения, поради липса на твърдения и установени обстоятелства за фактическа поделяемост и ползване по този начин на триетажната сграда на две отделни жилища от преди 17.05.1963 год., каквито са изискванията на ТР № 96/1971 год. на ОСГК, за да се приложи към настоящия спор.
Останалите доводи за неправилност на съдебния акт са недопустими за разглеждането им по същество в настоящето производство, което има различна процесуална значимост от производството по чл.290 ГПК.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 256/27.11.2009 год. по гр.дело № 261/2009 год. на Смоляняски окръжен съд, в обжалваната част, по касационната жалба на И. А. А. от[населено място], общ.Ч., с вх.№ 110/12.01.2010 год., по касационната жалба на Я. А. А. от[населено място], с вх.№ 466/01.02.2010 год. и по касационната жалба на А. А. А. и П. А. А. от[населено място], с вх.№ 76 от 08.01.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: