О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр.София, 30.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 359/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Т. А. М., И. М. П., К. П. Й. и А. П. К., всички от[населено място] против определение № 2206 от 09.07.2010 год. по ч.гр.дело № 1163/2010 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7090/10.05.2010 год. по гр.дело № 589/2010 год. на В. районен съд и производството по делото е прекратено.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за конститутивното действие на решението на ОСЗ, в противоречие с ТР № 1/1997 год. на ОСГК. Касаторите се позовават и на определение № 513/10.11.2008 год. – по ч.гр.дело № 842/2008 год. на І-во г.о. ВКС, с което касационният съд застъпва обратното становище, изразено от въззивния съд, за наличие на правен интерес в случай, идентичен с настоящия, което е основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касационният съд счита, че отсъстват основания за допускане на касационно обжалване и по двете поддържани от касаторите хипотези на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, по следните съображения: за да потвърди определението за прекратяване на делото, поради отсъствие на правен интерес от предявения отрицателно установителен иск за собственост въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд, които допълнил, с изразеното становище, че издаденото решение на ПК-А. № БЛ-1/24.05.1998 год. не легитимира касаторите, като носители на възстановено право на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници, на основание чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1, находящ се в терен по пар.4 на[населено място], м.”Е.”, „защото не съдържа в себе си границите, съседите, ограниченията на собствеността и не е приложена скица на имота, заверена от поземлената комисия, нито сочи номера на стари планове за местността”, с оглед изискванията на редакцията на чл.14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ /в редакцията до ДВ, бр.68/1999 год./.
И. становище от въззивния съд е съобразено с ТР № 1 по гр.дело № 1/1997 год. на ОСГК на ВС. С предявяването на отрицателния установителен иск за собственост върху земеделската земя ищците-касатори оспорват придобитото право на ползвателите-ответници, трансформирало се в собственост върху същия имот, върху който заявяват самостоятелни и изключителни права, по силата на реализирана процедура по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ. В конкретния случай не е налице окончателно завършена процедура по възстановяването на процесния имот, с решението на ПК-А., постановено на 24.05.1998 год., защото посочването само на неговата площ и местност не го индивидуализират, като имот в съществуващи/възстановими/ стари реални граници, а отразеното обстоятелство, че се намира в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ сочи на бъдещата процедура, която предстои за окончателното възстановяване на собствеността, по реда и условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.
Изложените съображения налагат извода, че така постановеното решение няма конститутивно действие, защото не е налице индивидуализация на обекта на собственост, поради това не е налице и правен интерес от защита на спорното право към този момент.
Позоваването на определението под № 513, постановено по ч.гр.дело № 842/2008 год. на І-во г.о. на ВКС, с което е изразено становище, обратно на ТР № 1/1997 год. е изолирано и не представлява съдебна практика, обосноваваща основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, затова касационният съд счете, че не следва да се допусне касационно обжалване на съдебния акт, поради отсъствие на предпоставките за това в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 2206/09.07.2010 год. по ч.гр.дело № 1163/2010 год. на В. окръжен съд, по частната касационна жалба на Т. А. М., И. М. П., К. П. Й. и А. П. К., всички от[населено място], с вх.№ 27496/22.07.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: