2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. С. 19.04.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
ч. гр. дело № 430 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищците З. Г. В., С. И. В. и Ю. И. В., чрез адв. Г.С. срещу определение № 1397/30.07.2010 г. по в. ч. гр. дело № 581/2010 г. на Окръжен съд[населено място], с което е оставена без уважение частната жалба на ищците против разпореждане № 837/08.04.2010 г. по гр.дело № 239/2007 г. на С. райоен съд, с което е върната въззивната им жалба против решението по гр.дело № 239/2007 г. на СРС. Жалбоподателите мотивират основания за неправилност на обжалваното определение – съществено нарушение на процесуалните правила. Молят отмяната му и постановяване на друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба.
В изложението към частната жалба е поставен правния въпрос – следва ли да се приеме за нередовна въззивната жалба след като е видно от доказателствата по делото, че дължимата държавна такса е платена в срок, макар и разходно-оправдателният документ да е представен по делото след изтичане на срока, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че жалбоподателите-ищци не са отстранили в срок указаната им нередовност на въззивната жалба, подадена срещу първоинстанционното решение – не са внесли държавна такса в размер на сумата 21.50 лв., поради което е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за връщането й. Прието е, че с разпореждане от 15.02.2010 г. първоинстанционния съд е оставил въззивната жалба без движение, поради невнесена държавна такса в пълен размер – за внасяне на сумата 21.50 лв.. Съобщение за постановеното разпореждане е връчено редовно на жалбоподателите на 24.02.2010 г., като в същото са указани и последиците от неизпълнение на указанията – при невнасяне на указаната такса въззивната жалба ще бъде върната. В указания едноседмичен срок нередовността не е била отстранена и поради това въззивната жалба съдът е приел, че следва да се върне като процесуално недопустима. Представената вносна бележка за внесена държавна такса с частната жалба според въззивния съд не налага извода за отстранена нередовност в срок.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Според тълкуването, дадено в т.2-ра на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице това основание следва правният въпрос да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСД/отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В изложението жалбоподателите не се позовават на посочената задължителна практика на ВС или ВКС, поради което не се установява това основание за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Цитираните определения на въззивни съдилища – на ОС[населено място], на С. апелативен съд, на ОС[населено място] и определения на състави на ВКС не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Постановените определения са извън обсега на хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Правният въпрос не е разрешен и в противоречие с цитираното решение на състав на ВКС – № 1333/19.06.1984 г. по гр.дело № 3862/83 г. на ВС II г.о. С последното е прието, че в обявлението, отправено до страната, с което се съобщава, че жалбата й е оставена без движение до внасяне на държавната такса в срок, трябва да се посочи на жалбоподателя, че следва да представи препис от кредитния превод, за да се удостовери заплащането на таксата. По същият начин е решен правният въпрос с обжалваното определение. Останалите цитирани решения на състави на ВС и ВКС съдът не обсъжда, тъй като с тях не е разрешаван правния въпрос, поставен от жалбоподателите, поради което и не обуславят наличие на хипотезата на чл.280,ал.1, т.2 ГПК.
Не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос касае приложението на чл.199,ал.1,б.”в” и чл. 200,ал.1,б.”б” ГПК/отм./, които разпоредби са ясни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена многогодишна и трайна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по поставения правен въпрос.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1397/30.07.2010 г. по в.ч.гр.дело № 581/2010 г. на Б. окръжен съд по подадена частна жалба вх. № 2763/23.08.2010 г. от ищците З. Г. В., С. И. В. и Ю. И. В., чрез адв. Г.С. с адрес за призоваване[населено място], пл.”Г. И.”, № 15, ет.1,офис № 4 и 5,”А. д.-Щ., С.”.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: