Определение №729 от 5.7.2011 по гр. дело №78/78 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729

гр.София, 05.07.2011 година

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 78/2011 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на П. П. М. от [населено място] против решение от 05.10.2010 год. по гр.дело № 3240/2008 год. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 04.06.2008 год. по гр.дело № 20352/2006 год. на Софийски районен съд и е отхвърлен иска срещу В. Г. Г., с правно основание чл.38а ЗЖСК за опразване на недвижим имот: апартамент № 14 в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]/секция бл.2/, ет.2, със застроена площ от 128.35 кв.м. Касаторът твърди недопустимост на съдебния акт, което било задължително основание за допускане на касационно обжалване, тъй като нарушенията на съдопроизводствените правила, изразени в пререшаване на влязлото в сила решение, по отношение на ответника Г. Г., представлява нарушение на чл.224, ал.1 ГПК/отм./ и е достатъчно да аргументира хипотезата на „чл.217, ал.3 ГПК”, което и налага обезсилването му, в производството по чл.290 и сл.ГПК. Касаторът се позовава и на материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, но разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, т.е. налице било основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и с практиката на съдилищата в България – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправните въпроси, посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаят възможността за придобиване по давност съсобствен на Ж. и общината имот, както и придобиване на ид.части по давност от апартамент, собственост на Ж., като се акцентира и за периода 1996-2006 год. и наложеният мораториум, както и за възможността да се придобива по давност имот на Ж. преди приемането в експлоатация на сградата, все въпроси, чиито отговори касаторът счита, че са от съществено значение за развитието на правото. В подкрепа на доводите си касаторът цитира съдебна практика: решение № 2 по гр.дело № 195/2009 год. на Врачански окръжен съд, решение № 527/16.06.2010 год. на ВКС/без посочен номер на делото/ и решение № 1353/14.01.2007 год. по гр.дело № 103/2007 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Ответниците по касационната жалба Г. В. Г. и В. Г. Г. от [населено място] не изразяват становище по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което В. Г. е осъден да предаде на П. М. фактическата власт върху процесния апартамент-№ 14 в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] и вместо него да постанови въззивния си акт, с който е отхвърлил иска на П. М. против В. Г. за същия имот, на основание чл.38а ЗЖСК, въззивният съд е констатирал отсъствие на всички изискуеми се от закона кумулативни предпоставки за успешното провеждане на претенцията по чл.38а ЗЖСК. Обсъдил е приключилите отчуждителни процедури по чл.39, ал.1 ЗПИНМ/отм./, във вр. с чл.178, ал.2 ПЗР на З./отм./, във вр. с чл.30, т.3 З./отм./, с които е образуван общ, съсобствен парцел, а по силата на чл.92 ЗС Ж. е придобила по приращение, въз основа на разпоредителните сделки 8500/20599 ид.ч. от парцела, както и толкова от имотите, в изградената жилищна сграда. Възражението на ответника Г. Г. за придобитото от него право върху процесния имот по давност е прието от въззивния съд за основателно и противопоставимо на ищеца, легитимирайки се по иска си по чл.38а ЗЖСК с протокол на общото събрание на Ж.”Б. х.”, състояло се на 08.07.2006 год., с което е бил приет за член-кооператор и му е разпределено жилище № 14. Съдът е приел, че вторият ответник по иска – В. Г. обитава имота, по силата на предоставените му права за ползване от придобитият го по давност негов собственик и негов баща Г. Г., който в продължение на десетгодишно необезпокоявано и непрекъснато владение е упражнявал фактическа власт, считано от 1995 год. и се е снабдил с констативен акт за придобиване на недвижим имот по давност –в нот.акт № */2006 год.
Повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос за недопустимост на въззивното решение, защото във въззивното производство е участвала необжалвалата първоинстанционното решение страна-ответникът Г. Г., съдът го намира за неоснователен, по следните съображения: с постановеното решение на Софийски районен съд искът по чл.38а ЗЖСК е отхвърлен срещу първия ответник-Г. Г., защото е прието, че последният не обитава апартамента и е обоснован извод „искът следва да бъде отхвърлен, поради липса на пасивна материалноправна легитимация”, уважавайки иска по чл.38а ЗЖСК по отношение на втория ответник В. Г., за който приел, че се намира-обитава без основание процесния имот. Първият ответник не е обжалвал постановеното решение, с което искът по отношение на него е отхвърлен, защото няма правен интерес от обжалването. Правен интерес за обжалване на решението на районния съд е имал вторият ответник, който го е реализирал с въззивна жалба. Обстоятелството, че ответникът Г. Г. не е обжалвал не заличава качеството му на страна и във въззивното производство, като ответник на въззивната жалба, наред със същото качество, което е придобил и ищеца по първоначалния иск. Като е постановил въззивно решение, отменяйки решението на районния съд, но само в обжалваната от жалбоподателя В. Г. част, произнасяйки се по същество само в тази обжалвана част, въззивният съд не е нарушил разпоредбата на чл.224 ГПК/отм./, респ. чл.299 ГПК, поради което касационният съд не възприема, като основателни аргументите на касатора за недопустимост на въззивния акт и неговото обезсилване.
Към поставените от касатора материалноправни въпроси за възможността да се придобива по давност съсобствен на Ж. и общината имот, както и ид.части от апартамент, собственост на Ж., както и за възможността да се придобива по давност имот на Ж. преди приемането в експлоатация на сградата, цитираната съдебна практика в решение № 527 от 16.06.2010 год. на ВКС на РБ, І-во г.о., по което не е посочен номер на делото и което решение е приложено с непълно съдържание-без дипозитив, не може да се приеме за практика на съдилищата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, ако с неговия диспозитив се отменява въззивното решение и делото се връща за ново разглеждане от друг негов състав /арг. за това в т.3 ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК/. Същите съображения са относими и за цитираното решение № 2/04.01.2010 год. по гр.дело № 195/2009 год. на Врачански окръжен съд, по което отсъстват данни да е влязло в законна сила. Цитираното решение № 1353 по гр.дело № 103/2007 год. на ВКС, в което касационният съд е разгледал иска по чл.38а ЗЖСК и го е приел за основателен и доказан, произнасяйки се по съществото на спора, след като е отменил неправилното въззивно решение сочи действително на друг резултат, различен от постановения от настоящия въззивен съд, като е приел иска за неоснователен и недоказан, но същественият материалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи е различен, защото: с касационното решение е прието, че ответникът е „установил собствена фактическа власт при липса на противопоставимо на ищеца годно правно основание за това”, а настоящият въззивен съд е установил друга фактическа обстановка – предоставено право на ползване от праводател, придобил право на собственост по давностно владение, считано от завършване на сградата в груб строеж през 1995 год., цитирайки представеното удостоверение на С. о. от 06.12.2007 год. Обсъждайки по-различна фактическа обстановка въззивният съд е мотивирал извод, че десетгодишното давностно владение към датата на приемане на ищеца за член-кооператор на 08.07.2006 год. е изтекло. На въпроса дали може да се придобие по давност съсобствен на Ж. и о. имот за периода 1996-2006 год. положителен отговор вече е даден с решение на ВКС на РБ, постановено по реда и условията на чл.290 и сл.ГПК, когато се касае за обективна частна общинска собственост /решение № 558/07.01.2011 год. по гр.дело № 269/2010 год./.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, както и по т.3 от същата процесуална норма, която само се цитира, но не се аргументира от касатора, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 05.10.2010 год. по гр.дело № 3240/2008 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на П. П. М. от [населено място], с вх.№ 77894/05.11.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top