О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
Гр. София 02.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1373/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. Г. З. от[населено място], общ. А., обл.В., Д. П. В. от[населено място], общ.А., обл.В., Г. П. В. от[населено място] и Р. П. В. от с.гр. против решение № 535/27.04.2010 г. по гр.дело № 2074/2009 г. на В. окръжен съд, поправено с решение № 951/7.07.2010 г. по същото дело, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 2532/24.07.2009 г. по гр.дело № 7432/2007 г. на В. районен съд и ревандикационният иск е уважен. Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК, защото считат, че по материалноправния въпрос за истинността на съответните актове за част на общинска собственост от [община] за парцелите с номера ІІ и ІІІ по приложеното гр.дело № 5030/2006 г. на ВРС, Х с-в има произнасяне, с което актовете са обявени за нищожни, за разлика от обсъдения в настоящето производство акт за общинска частна собственост, касаещ парцел ІV, приет от въззивния съд за действителен. По основанието по чл.280, ал.1 т. 3 ГПК не се сочи правния въпрос, който се нуждае от тълкуване и произнасяне, с оглед създаване на единна практика по приложението на правна норма, която е неясна или противоречиво тълкувана.
Ответниците по касационната жалба С. Т. П. и П. И. П. от[населено място] изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по следните съображения: не е налице основание по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК, защото не се констатира противоречива практика на съдилищата по произнасянето по един и същи правен въпрос, касаещ действителността на съставени актове за частна общинска собственост, съставени от [община] за няколко съседни парцели, за които касаторите твърдят, че са тяхна собственост. Така, видно от приложеното гр.дело № 5030/2006 г. на ВРС, по което е постановено решение № 2606/1.08.2007 г. и влязло в сила на 9.10.2008 г. е признато за установено по предявения иск от П. В. З. /наследодател на касаторите/ срещу [община], че е собственик на УПИ ІІ и УПИ ІІІ в кв.23 по плана на[населено място], общ.А., за които са били съставени актове за частна общинска собственост № 858/23.06.2006 г. и № 856/20.06.2006 г. от [община]. Актовете не са обсъдени и не са обявени за нищожни по пътя на косвения съдебен контрол, нито това е извършено в административно производство по обявяване на тяхната нищожност. Исковете за собственост са уважени, поради доказано от ищеца основание-придобивна давност, приемайки че тези актове имат само декларативно, но не и правопораждащо действие. В настоящето производство касаторите, като наследници на П. З. са ответници по ревандикационен иск за имот, парцел ІV, съседен на описаните по-горе, за който е бил съставен акт за общинска собственост № 675/12.01.2006 г. от [община]. Възражението срещу иска се основава единствено на недействителност на правната сделка, с която ищците са придобили от общината процесния парцел имот – с договор № 179/26.10.2006 г., сключен[населено място] за общински имот, въз основа на заповед № 1383/19.10.2005 г. на Кмета на [община] и протокол за проведен търг на 27.09.2006 г. Възражение за нищожност на акта за общинска собственост не е направено от касаторите, нито е открито производство по чл.154 ГПК /отм./ за оспорване истинността на писмено доказателство и в тази връзка не е извършен и косвен съдебен контрол от съдилищата.
По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Касационният съд не коментира поддържаното основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК, което с оглед на задължителните указания в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не съдържа точно и мотивирано изложение, както в касационната жалбата, така и в приложението към нея, съгласно изискването на чл.284, ал. 3 т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 535/27.04.2010 г. по гр.дело № 2074/2009 г. на В. окръжен съд, поправено с решение № 951/7.07.2010 г. по същото дело, по касационната жалба на Д. Г. З. от[населено място], общ.А., обл.В., Д. П. В. от[населено място],[община], обл.В., Г. П. В. и Р. П. В. от[населено място], с вх. № 19404/28.05.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: