О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
Гр. София, 02.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 446/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Й. В. В. от [населено място] против решение № 475/18.11.2010 г. по гр.дело № 759/2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 665/17.02.2010 г. по гр.дело № 514/2009 г. на Районен съд Разлог, като постановено по недопустим иск и производството по делото е прекратено. Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани и в трите хипотези на чл.280 ал.1 ГПК, защото счита, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В подкрепа на доводите си цитира ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Д., п. от М. н. з. и х., [населено място] не изразява становище по нея.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да обезсили първоинстанционното решение, с което искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е бил отхвърлен, въззивният съд е приел, недопустимост на съдебния акт, с който съдът се е произнесъл по недопустим иск. Установил е, че с решение № 876/17.10.2005 г. по гр.дело № 828/2005 г. на Разложкия районен съд искът на Й. В. В., като наследник на Л. Т. Е., предявен на основание чл.11 ал. 2 ЗСПЗЗ е уважен, като е признато по отношение на ответника-ОСЗГ-Б. правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, представляваща нива от 0.800 кв.м. в землището на [населено място], м.”С. к.”. Обсъждайки служебно въпроса за процесуалната допустимост на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, предявен срещу държавата, за правото на собственост към минал момент-образуването на ТКЗС, въззивният съд е констатирал отсъствие на „правен интерес от воденето на специалния установителен иск….”, доколкото държавата не претендира правото си на собственост върху процесния имот към специалния минал момент, защото е записана като собственик на имота на особеното основание-чл.104, ал.1 т. 9 ППЗДС, с А. № */21.11.2006 г. Позовавайки се на заключението на техническата експертиза, според която спорния имот не е нанесен на терена, чрез частично попълване на регулационния план и не са издадени удостоверение и скица по реда на чл.13 ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, тъй като се намира в строителните граници на [населено място], със статут на имот в регулация, съдът е приел незапочната административна процедура по възстановяване на собствеността, тъй като след признаване на правото на възстановяване по чл.11 ал. 2 ЗСПЗЗ, по отношение на ищцата не е издадено решение, при условията на чл. 14 ал. 1- 3 ЗСПЗЗ.
К. съд счита, че по въпроса за допустимостта на установителния иск за собственост към минал момент, по чл.14 ал. 4 ЗСПЗЗ не е налице противоречие с ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС на РБ. Съгласно задължителните указания в тълкувателното решение правният интерес от предявяване на установителен иск по чл.14 ал. 4 ЗСПЗЗ е налице, когато субекти на правото на собственост си оспорват легитимацията на собственици към минал момент. В конкретния случай държавата, привлечена в качеството й на ответник не оспорва правото на собственост върху процения имот, който към момента на кооперирането му в ТКЗС през 1957 г. е бил собственост на наследодателя на касаторката-Л. Т. Е., починал на 9.07.1959 г. Обстоятелството, че към настоящия момент имотът е вече в строителните граници на населеното място и има статут на имот в регулация и за него е издаден А. /Публична/ № */21.11.2006 г, на основание чл.104 ал. 1 т. 9 ППЗДС, защото е застроен с гаражи със 680.00 кв.м. застроена площ, на един етаж, полумасивна конструкция, построени през 1986 г., а целият имот № ., с площ 1450.00 кв.м. е предоставен за упражняване на Д. л., [населено място] не обуславя правния интерес от предявяване на установителния иск с основание – спор за материално право към минал момент.
Неоснователен е довода на касаторката, че предявеният иск по чл.14 ал. 4 ЗСПЗЗ е единственият способ за правна защита, защото правата на собственост на нейния наследодател към 1957 г., когато имотът е внесен в ТКЗС не се оспорват от държавата, какъвто е смисъла на издадения реституционен закон-ЗСПЗЗ /обн.ДВ.бр.17/1.03.1991 г. и последвалите го изменения/. Пред касаторката е открит пътя за възстановяване на правото на собственост по реда и условията на чл.14 ал.1-3 ЗСПЗЗ, а възможността това да се осъществи и в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, или по друг начин е в зависимост от предпоставките на закона, с оглед на данните за извършено застрояване в имота.
По изложените съображения касационният съд счете, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Съдържащите се аргументи в изложението към касационната жалба за основание и по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК представляват отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК, защото обсъждането, респ. необсъждането на доказателствата по делото касаят спора по същество, какъвто не е разгледан от въззивния съд, произнесъл се по допустимостта на иска, без да разгледа спора по същество.
Водим от горното ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., счете, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 475 от 13.11.2010 г. по гр.дело № 759/2010 г. на Окръжен съд Благоевград, по касационната жалба на Й. В. В. от [населено място], с вх. № 4038/16.12.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: