О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр.С., 13.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1216/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на [фирма],[населено място] против решение № 65/19.04.2010 год. по гр.дело № 1030/2009 год. на Р. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 66/19.06.2009 год. по гр.дело № 5411/2006 год. на Р. районен съд, в частта, с която е уважен иска по чл.109 ЗС. Касаторът се позовава на всички основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че предметът на спора е дал основание на въззивния съд да се произнесе по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – пар.2 ПЗР на ЗДС, чл.11, ал.2 ЗНА, чл.17, ал.2 ГПК, пар.5 ПЗР ЗКИР, с оглед еднаквото им прилагане от съдилищата. Според касатора въззивният съд е тълкувал материалноправните норми в противоречие с ТР № 3/1993 год. на ОСГК, с решение № 964 по гр.дело № 3306/2008 год. на ВКС, ІІІ-то г.о., с решение по гр.дело № 1905/2007 год. на ІV-А състав СГС и с решение № 384/11.12.2009 год. по к.а.н.д. № 310/2009 год. на Адм.С-К.. Тълкуването на правните норми ще даде отговор на поставения от касатора правен въпрос за процесуалната правоспособност на ищеца, който няма качество на държавен орган, нито на ведомство, по смисъла на пар.2 ПЗР на ЗДС, а е училище по смисъла на чл.26, ал.1, т.7 ЗНП.
Посочва се, като друг правен въпрос допустимостта на косвения съдебен контрол за материалната законосъобразност на индивидуален административен акт – заповед № 821/26.04.2004 год. на К. на [община] и отказа на съда да го извърши, въпреки че е от значение за изхода на спора.
Същественият правен въпрос, от значение за спора и посочен от касатора е материалната доказателствена сила на приетата и неоспорена по реда на чл.154 ГПК/отм./ оригинална скица на л.29, представляваща официален свидетелстващ документ за площта на ПИ 3695, която е 9 329.00 кв.м., но отречена от въззивния съд, което е довело до необосновани изводи.
Ответникът по касационната жалба П. г. по м.,[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и прави искане за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.
Д., п. от М., по пълномощие от О. у. на О. Р., конституирана, като контролираща страна споделя изразеното от ответника по касационната жалба становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Третото лице-помагач М. на о. и н.[населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът по чл.109 ЗС, предявен от П. г.по м.[населено място] е уважен и ответникът [фирма], представляван от Д. Д. Д. от[населено място] е осъден да прекрати неоснователните действия срещу ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне незаконно построения строеж, представляващ търговски обект в терен публична държавна собственост, отреден за нуждите на гимназията, находящ се в ПИ № 3695 кв.334 по кадастралния план на[населено място], въззивният съд е изложил правни изводи, че изграденият търговски обект е незаконен строеж по смисъла на действащите правила и норми. Обсъдени са представените по делото актове за държавна собственост № 754/28.12.1950 год., според който на Общински съвет за народна просвета-гр.Р. е бил предоставен за оперативно управление имот-дворно място от 23509 кв.м., с конкретни граници, с находящите се в него учебни сгради на М. и производствени работилници. Актът за държавна собственост е актуализиран през 1985 год., 1991 год. и 1992 год., в които е отразено, че съгласно ПМС № 44/19.03.1991 год., считано от 01.01.1991 год. професионалните учебни заведения, каквото е и Т., преминават на финансиране на М. на Народната просвета, а съгласно ПМС № 68/10.01.1992 год. материално-техническата база, ползвана от тези заведения се предават на М. на о. и н.. През 2001 год. за целият терен, с площ от 16266 кв.м. и представляващ ПИ пл.№ 3695 в кв.334 по кадастралния план на[населено място], ведно с построените в него сгради и предоставен на Т. по м. /сега П. г. по м./ е съставен Акт за публична държавна собственост № 625 от 17.08.2001 год. Обсъждайки възражението на касатора за отсъствие на материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца по негаторния иск въззивният съд е приел, че със защитата по този иск се ползват и носителите на правото на ползване, каквото е предоставено на ищеца, съгласно представените актове за държавна собственост и приложените писма и становище на М., както и вмененото от чл.14 ЗДС задължение за управлението на предоставените имоти, публична държавна собственост, с грижа на добър стопанин. Поставеният от касатора правен въпрос за процесуалната правоспособност на ищеца не се нуждае от тълкуване, защото отговорът се съдържа в процесуалната норма на чл.26 ГПК, чието съдържание е ясно, а съдебната практика на която се позовава касаторът не дава основание да се приеме, че по приложението на тази норма е създадена противоречива практика. Безспорно е обстоятелството, че наред с ищеца, който е предявил за защита правото на собственост на държавата, последната също участва като страна по делото, съгласно изискванията на чл.26, ал.2 ГПК.
Поставеният от касатора правен въпрос, касаещ заповед № 821 от 26.04.2004 год. на К. на [община], по отношение на която съдът е бил длъжен по пътя на косвения съдебен контрол да я обяви за нищожна, касационният съд счита, че правният въпрос не е от значение за изхода на спора, защото: заповедта е издадена въз основа на чл.52, ал.4 ЗКИР за допълване на кадастралния план на[населено място] „ж. к-с В.” със сградния фонд и благоустрояването, отразени в Приложение № 1, неразделна част от заповедта. Към този момент собствеността на УПИ І кв.334-за техникум, ІІ-за спор тото и автоспирка, както върху терена, така и върху сградния фонд е установена[населено място] за публична държавна собственост № 625/17.08.2001 год., предоставен на ищеца. Процесната сграда, изградена с разрешение № 476/10.05.1993 год., издадено от [община] в полза на касатора е за „павилион за закуски”, на основание чл.120 ППЗТСУ/отм./, т.е. има статут на временен строеж. Към момента на постановяване на административния акт – заповед № 821/26.04.2004 год. търговският обект няма траен градоустройствен статут, поради което не е била част от сградния фонд и не е могла да бъде нанесена, ето защо актът на администрацията няма значение за разрешаване на възникналия между страните гражданскоправен спор. Съгласно ТР № 2/1991 год. на ОСГК съдът може да контролира нищожността на акт на администрацията в случаите на т.нар. косвен съдебен контрол и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение, доколкото актът на администрацията има значение за разрешаване на гражданскоправния спор. Прогласяването на нищожността на административния акт не би имало за последица възникването на право на собственост върху постройката, в полза на касотора и изградена върху чужд терен, с оглед на запазилия се и към този момент временен статут, на строеж, изграден върху терен, представляващ публична държавна собственост. В този смисъл, неприлагайки т.нар. съдебен контрол, който не е бил задължителен, въззивният съд се е съобразил с практиката в цитираното тълкувателно решение, както и със съдебната практика, която го прилага.
Въпросът за материалната доказателствена сила на приетата от първоинстанционния съд скица от 12.09.2006 год. също не е от значение за изхода на делото, защото съдържащите се в нея данни са взаимоизключващи и отразява имот 3695 с площ от 9329 кв.м. и записан на касатора, съгласно документ за собственост нот.акт № 110/26.06.2003 год., като площта на целия УПИ І кв.334, по документ А. № 625/17.08.2001 год. е от 16208 кв.м. Въззивният съд е обсъдил строителната документация за процесната сграда и технически експертизи, установяващи отсъствие на право на строеж, както и невъзможност за узаконяването й по сега действащите разпоредби на ЗУТ, както и площта на терена-публична държавна собственост, върху който е изградена, по кадастралната карта, все обстоятелства, които опровергават както издадения констативен акт за собственост на касатора, така и съдържанието на издадената въз основа на него скица от 12.09.2006 год.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова постави в тежест на касатора направените от ответника по касационната жалба П. г. по м.[населено място] разноски за настоящето производство, в размер на 700 лева и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 65 от 19.04.2010 год. по гр.дело № 1030/2009 год. на Р. окръжен съд, по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], с вх.№ 5185/07.06.2010 год.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място] да заплати на П. г. по м.[населено място] разноските за настоящето производство, в размер на 700/седемстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: