О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр.С., 06.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1457/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. Д. П. и Ж. Д. Ж. от[населено място] против решение от 30.06.2010 год. по гр.дело № 875/2009 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 684/16.03.2009 год. по гр.дело № 3523/2005 год. на В. районен съд и установителният им иск за собственост срещу Д., п. от М., касаещ недвижимия имот, е отхвърлен. Касаторите се позовават на общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 ГПК, защото считат, че с решението си съдът е отказал да признае „доказателствената и удостоверителната сила на представени по делото безспорни писмени доказателства за право на собственост върху недвижими имоти /нотариални актове, записки за вписване на недвижими имоти в книгите по вписвания, съдебни протоколи за делба, вписани в книгите по вписванията и др./” и това въззивно решение е „нищожно и в противоречие с практиката на съдилищата в Б., включително и в противоречие с практиката на ВКС”. Освен изложението към касационната жалба, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е депозирано допълнение към касационната жалба и са посочени и други правни въпроси, от значение за делото – а именно: допустима ли е загуба на право на собственост, на основания, различни от тези в чл.99 ЗС, както и дали завещаният процесен имот представлява повече от ? от цялото имущество на завещателката – дали с извършеното завещание е надхвърлена разполагаемата част на завещателя, по смисъла на чл.14 ЗН, които въпроси били решение в противоречие със съдебната практика, а именно: решение от 31.01.2005 год. по гр.дело № 328/2004 год. на районен съд-И. /за което отсъстват доказателства, че е влязло в сила/, решение № 315 по гр.дело № 104/2008 год. на ВКС, І-во г.о./в което е разрешен спор по чл.108 ЗС/, решение № 674 по гр.дело № 274/2008 год. на ТК ВКС/за конститутивното действие на издадените по чл.18 ЗЗД нотариални актове/, решение № 53 по гр.дело № 5626/2007 год. на ВКС, ІІ-ро г.о. /с което се обсъжда приложението на чл.92 и чл.63 ЗС, във връзка с иска по чл.108 ЗС/.
Ответникът по касационната жалба М., представляван от О. у. на А. ц.[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, които квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед на изложените обстоятелства, но ги намира за неоснователни, по следните съображения: предявен е установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ от касаторите, в качеството си на ищци, позовавайки се на придобито право върху останалата ? ид.ч. от процесния имот, по наследство и давност, срещу Д., п. от М.. Направеното уточнение към исковата молба, с оглед на задължителните указания на съда до ищците е от 30.11.2005 год. и е в същия смисъл, а именно присъединено към своето владение от 24.11.2001 год. и владението на наследодателя им, считано от февруари 1990 год. /ново уточнение, направено пред първоинстанционния съд на 28.11.2008 год./. В исковата молба и нейните две уточнения се съдържа подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и подкрепящите ги писмени доказателства, а именно: завещание на Б. П., направено в полза на наследодателя на ищците Д. Ж. Г., протокол за обявяване на саморъчното завещание след смъртта на завещателката, настъпила на 03.02.1990 год., както и издадените след това нотариални актове-констативен нот.акт № 198/1990 год. за ? ид.част от придобития по завещание недвижим имот и последващите разпоредителни нот.актове № 76 и № 77 от 1990 год., с които ищците са надарени от своя баща с по 1/8 ид.ч. За останалата ? ид.част от имота е съставен А. № 538/14.03.1990 год., по чл.11 ЗН. Първоинстанционният съд е постановил решение, признавайки права на ищците, по силата на извършените в тяхна полза дарения, както и права по наследство от починалия наследодател, но отхвърлил иска им за останалата /процесната ид.част от същия имот/, поради неоснователност на твърдяното основание за придобиването й по давност. Пред въззивния съд ищците са заявили ново основание, че със завещателното разпореждане не е превишена т.нар. „разполагаема част”, т.е. неприложимост на разпоредбата на чл.14, ал.2 ЗН/отм./. В тази връзка и със заявеното ново основание, изразяващо се в установяване на запазена и разполагаема част от наследството ищците са представили писмени доказателства – нотариални актове за притежавани недвижими имоти от родителите, сестрата и лично от завещателката към 1937 год., 1938 год., 1945 год. и 1972 год., по отношение на които въззивният съд е изложил съображения, че не доказват наличие на притежавана от завещателката собственост към момента на откриване на наследството – 03.02.1990 год., обсъждайки писмо на Служба по вписванията № РД-04008010313181/2010 год.
Касационният съд счита, че направените доводи за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, в които се сочат правни въпроси, решени от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика са недопустими за разглеждане в настоящето производство. Съгласно т.9 от ТР № 1/2000 год. на ОСГК пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове, или да се изменя предявеният иск по страни, основание или петитум. Въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл и имат значение за изхода на конкретното дело, са по предявения установителен иск за собственост, със заявеното основание в исковата молба и нейните уточнения и касаят придобиването по давност на идеална част от съсобствен имот, но не са посочени от касаторите, като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано от трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, затова касационният съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 899 от 30.06.2010 год. по гр.дело № 875/2009 год. на В. окръжен съд, по касационната жалба на В. Д. П. и Ж. Д. Ж. от[населено място], с вх.№ 31528 от 23.08.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: