О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр.София, 02.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 72/2011 година
Производството е образувано по касационната частна жалба на О. С.,[населено място], против определение № 544/03.11.2010 год. по гр.дело № 1009/2010 год.на В. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 29.04.2010 год. по гр.дело № 1122/2009 год. на Районен съд-С., в частта, с която [община] е осъдена да заплати на Ц. Н. М. разноски по делото, в размер на 1 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Ответникът по частната касационна жалба Ц. Н. М. от[населено място] изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за настоящата инстанция.
Касационният съд, съобразявайки се със задължителната сила на ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК, според което е длъжен служебно да се произнесе по допустимостта на обжалвания съдебен акт, го намира за недопустим, по следните съображения: по исковата молба на [община] против Ц. Н. М. с правно основание чл.79, ал.1 ЗС е образувано исково производство, под № 1122/2009 год. на Районен съд-С. и е насрочено съдебно заседание на 29.04.2010 год. Със заявление № 1833/28.04.2010 год. ищецът [община] е оттеглил иска си, докладвано в откритото съдебно заседание на 29.04.2010 год., в което ищецът, редовно призован не се е явил. Ответникът Ц. М. е бил представляван от адв.Г., който е изразил съгласие за оттеглянето на иска, като е поискал присъждане на направените по делото разноски, без да определи техния размер. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.04.2010 год. съдът е постановил прекратяване на съдебното производство по гр.дело № 1122/2009 год. на Районен съд-С. и изразил становище за основателността на искането за присъждане на разноски, без да определи техния размер. С ново определение, постановено на същата дата в закрито съдебно заседание, в отсъствие на страните съдът е осъдил [община] да заплати на Ц. М. сумата 1 400 лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение, предоставяйки възможност на страните за обжалване на определението.
По частна жалба, постъпила от [община] срещу постановеното в закрито съдебно заседание определение на 29.04.2010 год. е образувано частно въззивно производство и е постановено определение, с което е потвърдено обжалваното в тази част определение.
Определението на първоинстанционния съд е постановено на основание чл.78, ал.4 ГПК, защото е прието, че при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Размерът обаче не е определен в откритото съдебно заседание, проведено на 29.04.2010 год., когато е прекратено производството по делото, а след това, в закритото съдебно заседание на същата дата, когато страните не са присъствали, т.е. налице е допълнение на определението за прекратяване, в частта за разноските, по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК, по което съдът обаче не може служебно да се произнася, а следва да бъде сезиран с искане от страната. Искане, по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК от ответника Ц. М., след постановяване на определението за прекратяване, не е направено. Нещо повече, недопустимо, самосезирайки се по чл.248, ал.1 ГПК, допълвайки съдебния си акт за прекратяване на делото, произнасяйки се за разноски в определен размер, без да се съобрази с процедурата по чл.248, ал.2 ГПК, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, чиято недопустимост е следвало да бъде констатирана от въззивния съд, с обезсилване на обжалвания съдебен акт.
С въззивното определение неправилно е прието допустимост на производството по чл.274-279 ГПК, въпреки че се касае до производство по чл.248 ГПК, в което постановените съдебни актове подлежат на обжалване, защото новият ГПК не съдържа разпоредба, аналогична на чл.70/отм./, според която решенията на съда относно разноските се обжалват с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Изложените съображения налагат извода за недопустимост на въззивното определение в обжалваната му част, с която е потвърдено първоинстанционното определение, постановено в закрито съдебно заседание на 29.04.2010 год. и [община] е осъдена да заплати разноски на Ц. Н. М., в размер на 1 400 лева, което следва да се обезсили и недопустимо образуваното производство по реда на чл.274 и сл.ГПК – да се прекрати, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 544/03.11.2010 год. по ч.гр.дело № 1009/2010 год. на В. окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение, постановено в закрито съдебно заседание на 29.04.2010 год. по гр.дело № 1122/2009 год. на Районен съд-гр.С. и О. С. е осъдена да заплати на Ц. Н. М. разноски, в размер на 1 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: