О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр.София, 06.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Е. ТАШЕВА
гражданско дело под № 819/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Б. Н. П. от гр. А. против решение № 614 от 17.02.2010 год. по гр.дело № 2334/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 27.04.2007 год. по гр.дело № 8811/2006 год. на Софийски районен съд, 29 състав и искът по чл.109 ЗС, както и искът по чл.45 ЗЗД са уважени.
Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, по отношение на материалноправния въпрос, изразяващ се в причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди, която не се предполага, а следва да се докаже от пострадалия. В подкрепа на довода касаторката цитира решение № 710/25.07.1985 год. по гр.дело № 446/1985 год. на ВС, ІV-то г.о. По отношение на заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се поддържат обстоятелства и аргументи.
Ответницата по касационната жалба С. К. В. от гр. С. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да й бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: некоректно е интерпретиран материалноправния въпрос за причинната връзка между поведението на ответницата и причинените вреди в имота на ищцата от значение за изхода на конкретното дело, както и за формиране решаващата воля на съда, по който въпрос съдът се е произнесъл, обсъждайки доказателствата по делото, а не е приел, че причинната връзка се предполага, каквото предположение е приел за вината, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. В този смисъл обсъждането на цитираното решение № 710/1985 год. по гр.дело № 446/1985 год. на ІV-то г.о. ВС, според което причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди не се предполага, а трябва да се докаже от пострадалия, само подкрепя, а не противоречи на този принцип, съобразен от въззивния съд, т.е. не е налице противоречие със съдебната практика, каквито са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /неправилно цитиран от касаторката като чл.280, ал.1, т.1 ГПК/.
Доводът в изложението към касационната жалба, че въззивното решение противоречи на материалния закон, т.е. налице е хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, представлява отменително касационно основание, което би се разгледало по същество едва след допускане на въззивното решение до касационен контрол, каквито предпоставки касационният съд не констатира, с оглед на поставения правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, доколкото той формира само решаващата воля на съда, но не е от значение за правилността на обжалваното решение в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горните съображения, касационният съд счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, затова постави в тежест на касаторката направените от ответницата разноски за това производство, в размер на 400 лева и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 614 от 17.02.2010 год. по гр.дело № 2334/2007 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Б. Н. П. от гр.А., с вх.№ 26333/12.04.2010 год.
ОСЪЖДА Б. Н. П. от гр. А. да заплати на С. К. В. от гр. С. разноските за настоящето производство, в размер на 400/четиристотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: