О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
гр.София, 28.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 332/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Я. Х. К. от [населено място] против решение № 538/21.12.2010 год. по гр.дело № 493/2010 год. на Врачански окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 364/17.0502010 год. по гр.дело № 2013/2009 год. на Районен съд-Враца, в частта, с която са уважени исковете по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и по чл.31, ал.2 ЗС и вместо него е постановено въззивно решение, с което исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са отхвърлени, а искът по чл.31, ал.2 ЗС е уважен за сумата 200 лева и е отхвърлен за разликата до 2 500 лева. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото счита, че въззивното решение било постановено в противоречие с решения № 139/23.11.1985 год. на ОСГК, с решение № 35/23.03.1993 год. по гр.дело № 354/1992 год. на 5-чл.състав на ВС, решение № 2536/05.12.1966 год. по гр.дело № 1794/1966 год. на ВС, І-во г.о., решение № 2419/13.10.1960 год. по гр.дело № 3461/1960 год. на ВС, І-во г.о., решение № 1302/28.11.2006 год. по гр.дело № 1863/2005 год. на ВКС, ІV-то г.о., решение № 1320/29.12.2008 год. по гр.дело № 5431 по описа за 2007 год. на ВКС, І-во г.о. и решение № 966/07.11.2008 год. по гр.дело № 899/2008 год. на ВКС, ІІІ-то г.о.
Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по материалноправния въпрос, изразяващ се във възможността на собственика да си служи със собствената си вещ по постигната уговорка вещта да се ползва от ответника, чрез неговия ЕТ, обосновало правния извод, че я държи на правно основание, който въпрос бил разрешен различно в решение № 543/23.12.2010 год. по гр.дело № 697/2010 год. на Врачански окръжен съд. По отношение на заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържат съображения за процесуалноправен въпрос, изразяващ се в необсъждане на част от доказателствата по делото.
По претенцията по чл.109 ЗС касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото въззивното решение било в противоречие с решение № 1132/14.06.1982 год. по гр.дело № 587/1982 год. на ВС, І-во г.о., както и с практиката на ВКС и на други съдилища. Същите доводи се поддържат и относно иска по чл.31, ал.2 ЗС, основаващи се на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за противоречие на въззивното решение с решение № 512/15.09.1987 год. на ВС, І-во г.о., решение № 1674/20.10.1991 год. по гр.дело № 1152/1991 год. на ІV-то г.о. ВС.
От касатора е постъпила частна жалба против определение № 105/07.02.2011 год. по гр.дело № 493/2010 год. на Врачански окръжен съд, постановено по молбата на В. И. К. по чл.248 ГПК и моли за отмяната му, поради неговата неправилност.
Ответникът по касационната жалба В. И. К. от [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, предявени от Я. К. против В. К. са уважени и да постанови въззивния си акт, с който ги е отхвърлил, въззивният съд е изразил правни изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Установил е правото на собственост на ищеца върху ? ид.ч., както и владението на ответника изцяло върху имота, което е на правно основание, по постигнатата между страните уговорка търговският обект да се експлоатира съвместно от тях, чрез регистрирания от ответника К. едноличен търговец [фирма]. Поради отсъствие на последната изискуема се предпоставка и елемент от фактическия състав на чл.108 ЗС, съдът е приел неоснователност на ревандикационната претенция. За да отхвърли негаторният иск по чл.109 ЗС въззивниятя съд е приел, че в тежест на ищеца е да формулира конкретни действия от страна на ответника, които да се възприемат, като пречка за упражняване на вещното право на собственост, т.е. неоснователно действие от страна на ответника, което да пречи на ищеца да упражнява своето право. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК-п.І-ви касаторът не сочи правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а само твърдения, че въззивното решение противоречи на други решения, разрешили предявените искове по чл.108 ЗС по друг начин. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/.
К. съд счита за неоснователно и второто основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, относно иска по чл.108 ЗС. Посоченият материалноправен въпрос, изразяващ се в елемент от фактическия състав на чл.108 ЗС, за значението на постигнатата уговорка вещта да се ползва от ответника чрез неговия ЕТ, което било и правното основание да упражнява фактическа власт върху целия имот не може да се коментира, като разрешен в противоречие с цитираното от касатора решение № 543/23.12.2010 год. по гр.дело № 697/2010 год. на Окръжен съд-Враца, поради отсъствие на данни, че цитираният съдебен акт е влязъл в сила.
В поддържаното основание за предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се съдържа доводи и аргументи за нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно отменително основание, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и обсъждането му по същество е недопустимо в производството по чл.288 ГПК.
Поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, относно иска по чл.109 ЗС и относно иска по чл.31, ал.2 ЗС не съдържат предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в тези му обжалвани части, защото в изложението не са посочени материалноправни и процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, които са общото основание, изведено в чл.280, ал.1 ГПК, а от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и от съдържанието на касационната жалба касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос, затова обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол /арг. ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/.
По частната жалба на Я. Х. К.: К. съд обсъди доводите за неправилност на обжалваното определение и ги намира за основателни, по следните съображения: след постановяване на въззивното решение, в частта за разноските, с която В. К. е осъден да заплати на Я. К. сумата 317,82 лева разноски за двете съдебни инстанции по компенсация, а Я. К. е осъден да заплати на В. К. 362,55 лева разноски за двете инстанции, с молба по чл.248, ал.1 ГПК от 24.01.2011 год. В. К. е поискал изменение на решението в частта за разноските.
В производството по чл.248 ГПК въззивният съд е изменил решение № 538/21.12.2010 год. по гр.дело № 493/2010 год. в частта за разноските.
Производството по чл.248 ГПК е образувано при действието на разпоредбата на чл.80 ГПК/И.., ДВ, бр.100/2010 год./, според която страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските, най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението, в частта му за разноските. В случая няма данни молителят В. К., сезирайки съда с молба по чл.248 ГПК да е изпълнил изискването на процесуалната норма на чл.80, ал.1 ГПК /И.., ДВ, бр.100/21.12.2010 год./, което е било в сила към постъпване на искането му, с молба с вх.№ 517/24.01.2011 год., поради което молбата му е следвало да се остави без уважение. Като е постановил обратното, въззивният съд е нарушил процесуалната норма на чл.80, ал.1, изр.последно ГПК, затова обжалваното определение следва да се отмени и се остави без уважение молбата по чл.247, ал.1 ГПК. Водим от горното ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 538 от 21.12.2010 год. по гр.дело № 493/2010 год. на Врачански окръжен съд, по касационната жалба на Я. Х. К. от [населено място], с вх.№ 413/20.01.2011 год.
ОТМЕНЯВА изцяло определение № 105/07.02.2011 год. по гр.дело № 493/2010 год. на Врачански окръжен съд, постановено по чл.248 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. К. от [населено място] за изменение на въззивното решение № 538/21.12.2010 год. по гр.дело № 493/2010 год. на Врачански окръжен съд, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: