О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр.С., 14.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1230/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. П. Б., Л. К. Н. и Б. К. Б., всички със съдебен адрес[населено място] против решение № 279/15.06.2010 год. по гр.дело № 1208/2010 год. на С. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 10.04.2009 год. по гр.дело № 592/2008 год. на Районен съд С., допълнено с решение от 18.11.2009 год. Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано от процесуалната норма на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото считат, че в противоречие със съдебната практика, изразена в цитираните съдебни актове, въззивният съд е приел за допустими установителните искове, въпреки отсъствието на правен интерес, когато пред ищците е открита възможността да защитят накърнените си права, предявявайки осъдителни искове. В подкрепа на съображенията си касаторите цитират съдебна практика в ТР № 178/1986 год. на ОСГК, решение № 1109/09.07.2003 год. по гр.дело № 1890/2002 год. на V-то г.о., ВКС, решение № 1017/21.10.2008 год. по гр.дело № 120/2008 год. на ІІІ-то г.о. ВКС, решение № 1226 от 10.12.2008 год. по гр.дело № 5281/2008 год. на ІІ-ро г.о. ВКС, решение № 1019/10.05.1996 год. по гр.дело № 519/1995 год. на ІV-то г.о. и решение № 653/06.04.1999 год. по гр.дело № 348/1998 год. на ВКС, ІV-то г.о.
Ответниците по касационната жалба Д. Л. Б., Ц. А. Б., Р. Д. К., Е. Д. К., М. И. М., А. И. М., С. И. М., Л. А. О., Н. А. З., Х. В. М., А. С. В. и С. С. И., всички от[населено място], не изразяват становище по доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и ги намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което са признати наследствените права на ищците, по отношение на ответниците, като всички страни имат качеството на наследници на общия наследодател Б. С. П. върху процесните имоти, закупени от ответника М. Б., с нот.актове № 123/2008 год. и № 72/2008 год., съдът е обсъдил възражението на ответниците за недопустимост на правен интерес от предявените установителни искове за собственост, но е приел наличие на такъв, „изхождайки от необходимостта за процесуална икономия, при вече проведен установителен иск, постановеното решение не може да се приеме за безполезно и да се обезсили само на основание предполагаемата липса на интерес от такъв иск”, цитирайки няколко решения на ВС, постановени в същия смисъл.
В същия смисъл вече са постановени решения в производството по чл.290 ГПК, едно от които е р.№ 665/12.11.2010 год. по гр.дело № 1921/2009 год. на ВКС-І-во г.о., с които касационният съд се е поизнесъл по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът може да предяви осъдителен иск за собственост и е отговорил положително, защото правният интерес, като предпоставка за предявяване на установителния иск във всеки един случай е конкретен и съдът следва да го прецени с оглед на доказателствата събрани по делото. При конкуренция на права, право на ищеца е да избере по какъв ред ще защити правата си, независимо, че с предявения осъдителен иск би получил по-пълна по обем защита, тъй като ако бъде уважен, едновременно с признаване на претендираното от него право на собственост, ответникът ще бъде осъден да предаде и владението на имота. Ищецът обаче би могъл да се задоволи и с по-малка по обем, но ефикасна защита, тъй като в някои случаи може да се окаже достатъчно да бъде отречено съдебно правото на собственост на ответника, с което ще се сложи край на правния спор, предизвикан от него чрез снабдяването му с констативен акт. Така, с изложените съображения касационният съд е споделил вече съществуващата в същия смисъл практика в решения № 369/13.02.1980 год. по гр.дело № 2448/1979 год. на ВС, І-во г.о. и № 796/15.04.1967 год. по гр.дело № 419/1967 год. на ВС, І-во г.о., на които се е позовал и въззивният съд, приемайки допустимостта на установителния иск и констатирайки наличие на правен интерес за неговото предявяване.
Разрешеният правен въпрос е съобразен с практиката на ВКС и конкретно с практиката, постановена по чл.290 ГПК, ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 279/15.06.2010 год. по гр.дело № 1208/2010 год. на С. окръжен съд, по касационната жалба на М. П. Б., Л. К. Н. и Б. К. Б., със съдебен адрес[населено място], и вх.№ 1897/15.07.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: