О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№792
гр.София, 21.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 202/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. О. К. и Х. О. К. и двамата от [населено място] против решение № 549/25.11.2010 год. по гр.дело № 765/2010 год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 100 от 13.08.2010 год. по гр.дело № 518/2009 год. на Панагюрски районен съд и установителният иск за собственост е отхвърлен. Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото считат, че правният въпрос, ако отчужденият като цяло заедно с други терени имот не е изцяло застроен, следва ли да се счита, че и върху незастроената част от имота е реализирано мероприятието, за което е отчужден, е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/1995 год. на ОСГК и в противоречие с решение № 589/23.06.2009 год. по гр.дело № 328/2008 год. на ІІІ г.о. ВКС.
Второто основание, което се поддържа от касаторите е чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото считат, че поставените от тях три правни въпроса: какво е прехвърлителното действие на плана от 1980 год. и по принцип на създадени и одобрени планове на населените места, след като е бил създаден парцел *-за жилищно строителство през 1980 год., следва ли този парцел * да бъде включен в активите на Д. П., респ. в активите на [фирма], създадено през 1993 год. и следва ли този парцел да бъде включен в приватизационния договор, сключен през 1998 год. между [фирма] и ответното дружество [фирма], са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение и да постанови въззивния си акт като отхвърли установителния иск за собственост върху процесния недвижим имот въззивният съд е обосновал правни изводи за неговата неоснователност и недоказаност. По пътя на упражнения косвен съдебен контрол е констатирано отсъствие на предпоставките за отмяна на отчуждаването на процесния имот по реда на ЗПИНМ/отм./, отчужден през 1962 год., поради реализирано мероприятие, изграждане на държавно автомобилно предприятие /Д./, за което е бил отчужден, заедно с други съседни имоти, собственост на граждани. Съдът е обосновал изводи и за отсъствие на доказателства за правото на собственост на наследодателката на касаторите П. П., за която съществуват само твърдения, че го е придобила от С. Н./от когото през 1962 год. е отчужден имота/, защото и в представеното от касаторите решение /резолюция № 549/22.11.1947 год. по гр.дело № 675/1947 год./ отсъстват данни, че е влязло в сила. Третото съображение за отхвърляне на установителния иск за собственост е приетото за основателно и доказано възражение на ответника, придобил правото на собственост върху процесния имот, по силата на чл.17а ЗППДОбП/отм./.
К. съд счита, че по първия материалноправен въпрос в какъв обем следва да е реализирано мероприятието не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като разрешението му от въззивния съд е съобразено с цитираната касационна практика – ТР № 1/1995 год. и решение № 589 по гр.дело № 328/2008 год. на ВКС, защото: отреждането на парцела по плана от 1957 год. за Д. и преотреждането му по плана от 1980 год. за Жилищно строителство и съставеният акт за държавна собственост № */17.06.1993 год., от който е видно, че имот-парцел * кв.* по плана на града пл.№ * е предоставен за оперативно управление на Д. представлява гаражна площадка от 9 537 кв.м., върху която са изградени различни съоръжения – склад Г., бензиностанция, ремонтни халета, складове за гуми, домакински склад, работилница, К. навес и К.. Обстоятелството, че в целия парцел, включващ и отчуждения през 1962 год. имот пл.№ * е останала незастроена част от 720 кв.м., за която касаторите не твърдят, че е извън усвоената прилежаща част на съществуващите сгради, нито че от нея може да се обособи самостоятелен парцел не дава основание да се отговори отрицателно на поставения въпрос, а именно, че мероприятието не е реализирано. В същия смисъл е т.1 от ТР № 1/1995 год. на ОСГК е и цитираното от касаторите решение на тричленния състав на ВКС.
Поставените въпроси, във връзка с приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК нямат значение за изхода на спора, защото не са формирали решаващата воля на съда. Те касаят правилността на обжалваното решение и имат съществено значение за обосноваността на изводите му при обсъждане на събраните доказателства по делото и са основания за неправилност на въззивното решение, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждането на касационната жалба по реда и условията на чл.290 и сл.ГПК. По тези съображения касационният съд счита, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Изложените доводи в п.ІІІ-ти от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържат аргументи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, затова касационният съд не ги коментира.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 549/25.11.2010 год. по гр.дело № 765/2010 год. на Пазарджишки окръжен съд, по касационната жалба на С. О. К. и Х. О. К., и двамата от [населено място], с вх.№ 5856/23.12.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: